— Не, Бъч — обади се Фулър, — не фокусираш истинския проблем. Истината е друга. Джак е застрашен да загуби гласовете на евреите, ако прояви мекушавост спрямо този негодник. Макбрайт енергично подкрепя смъртното наказание и това светкавично го превърна в жизнеспособен кандидат. Имам предвид, че един черен трябва да е точно такъв, ако ще се кандидатира за прокурор на щата. А когато си изправен пред Макбрайт, тези гласове просто са ти нужни… всичките. Искам да кажа — шибаните морални скрупули са чудесно нещо, но нека ги оставим за след изборите.
Карп затвори бележника и стана.
— Чудесно. Щом намесваш политически причини при взимането на решения — особено на прокурорски решения, — присъствието ми тук е безсмислено. Знаеш какво мисля за подобни глупости.
— Седни, Бъч — нареди прокурорът. Бъч се поколеба, но се подчини. Прокурорът продължи: — И аз съм наясно какво мислиш, защото никога не си се въздържал да сравняваш своята неопетнена чистота с моята корумпираност. Както и да е. По случая „Бенсън” ще взема решение по същество, както правя винаги. А сега да продължим.
Карп се примири и представи обобщено докладите на шефовете на отдели.
— О, най-после добри новини — обади се прокурорът. — Доколкото. схващам, обвинението спрямо този Мартино ще мине без усложнения.
— Очевидно. Полицията сякаш си е измила ръцете. Типът е от лошите и има досие за дребна корупция. Трябвало е, разбира се, да го подгонят още преди десет години, но на кого му пука?
— А при Кули… Ще има ли проблеми? — Последва дълга пауза. — Бъч?
— Стрелба между бял и черен? — Карп стисна устни, все едно размишлява или има неприятен вкус в устата си. — Няма да успееш да избегнеш известни спорове. Катафалку се е задвижил с необичайна скорост.
— Това е добре — намеси се Фулър. — В този случай бързината е от съществено значение. Искаме делото да приключи, преди да навлезем в сериозния етап на кампанията. Проточи ли се, Макбрайт ще се възползва. Нашето становище трябва да е, че е било обикновен случай на полицейска самозащита. А и само едното ченге е стреляло. Това също е добре. Преследваният е известен престъпник. Насочил е колата си срещу силите на реда. Огромното „Чероки” е направо като шибан танк, с който се е опитал да удари полицейската кола на магистралата. Какъв избор е имал Кули, освен да стреля? За това не се иска кой знае какъв акъл.
— Жертва, Нортън — обади се Карп.
Фулър го зяпна.
— Какво?
— Жертва. Щом прибягваш до пиперлив полицейски жаргон, от формална гледна точка Ломакс е жертвата. Кули е престъпникът. Формално.
— О, я стига — възнегодува Фулър.
В този момент Киган се обади:
— Искам да знам дали Катафалку смята, че по случая има единомислие и не очаква да бъдат повдигнати обвинения.
— Така твърди пред мен — отвърна Карп с вече уморен глас.
Съзнаваше, че от морална гледна точка проявява слабост, като допуска изтощението да го надвие, да се остави на пасивността в присъствието на хора, които не разбират и никога няма да схванат, дори ако се разкрещи и започне да удря с юмрук по бюрото. Облегна се и започна да наблюдава двамата мъже през присвити очи. Фулър не би го разбрал. Амбицията и илюзията, че контролира нещата, са го превърнали в пълен слепец. Такива като него би трябвало да продават цигари в будка за вестници или да пробутват съмнителни лотарийни билети. Киган е друга история. Киган разбираше. Именно той научи и Карп да разбира. И то преди много години. Но сега подхождаше селективно като старовремски радиоапарат по време на гръмотевична буря — говорът едва се долавя в хаоса от шумове и вой. Дали е само от възрастта, питаше се Карп, или постът е повлиял и притъпил сетивата на този човек, превръщайки го в кух политик, в недоброкачествена за обработка глина. Или и при него става въпрос за амбиции? Изкара мандат като главен прокурор и сега дебне по-висок пост: например да наследи Том Дюи в Капитолия. А защо не и нещо още по-високо? Дали и времената не са виновни? 70-те години, когато общественият ред в Ню Йорк почти рухна, или 80-те със своите хиляда и двеста убийства годишно и почти неизброимо повече по-дребни престъпления, които превръщаха работата на прокурора в своеобразен морален ад и представляваха питателна среда за хора като Фулър и Катафалку? Сега, слава богу, са 90-те; златно време. Престъпността е намаляла значително, всички са богати — с изключение на бедните, но те пък са под контрол и далеч не приличат на застрашителните, враждебно настроени голтаци отпреди двадесет години. Ченгетата отново господстват по улиците. Запита се защо тази победа не му е сладка.