— Четирима от тях са мъртви. От кучето няма и следа.
Нова тишина. Карп прочисти гърло и отбеляза:
— Интересно развитие на нещата около Грал.
Карп бе доволен, че Кули не вижда лицето му, нито пък той — неговото. Чувстваше се едновременно ядосан, смутен и объркан. Ядосваше се на Тенекето, на Грал, на Кули, на Марлин, задето организира тази експедиция, на Тран, чиято тежка артилерия поне този път би била от полза, но най-вече на себе си. Много пъти и преди бе тръгвал по грешна пътека — професията му предразполагаше към това, — но никога не бе бъркал както сега и никога не бе вървял така през просото, пренебрегвайки ограниченията на системата; ограничения, предназначени да не позволяват на такива гадни преследвачи като него да объркват тотално живота на невинни хора. На този етап за Карп бе малка утеха, че системата го бе подвела лошо.
— Ако е истина — отбеляза Кули след известно време.
— Май е. Люси не би измислила подобно нещо, а ако забеляза, крачолите на гащеризона й и ботушите са покрити с кръв.
— Сигурно е така. Е, спря ли вече да мислиш, че съм аз?
— Виж, Кули. Сбърках — просъска Карп. — Ако искаш, ще ти целуна задника. Но все още те смятам виновен за другото.
Кули направи гримаса и се изправи. Запали фенера си.
— Къде отиваш? — попита Карп.
— Ще отида да извлека онзи негодник.
— Идвам с теб — обяви Карп и се изправи.
— Не, няма.
— Напротив. Не желая да застрелят свидетеля ми при опит за бягство.
Карп чу изругаване и шумолене на кожа. В следващия миг видя насочено към себе си дуло на пистолет.
— Ето ти го, негоднико! — изкрещя Кули.
— Не се прави на глупак, Кули. Седни и нека изчакаме да пристигне кавалерията.
Кули пристъпи, а Карп вдигна ръце, за да се защити, но детективът само сграбчи гащеризона му и напъха оръжието в големия преден джоб на гърдите. После Кули се отдалечи и скоро заприлича на подскачащо светлинно кръгче.
— Какво става, татко?
Люси — само глас в тъмнината — стоеше до него.
— Кули, идиотът, отива да търси Тенекето!
— Не! — извика Люси и в следващия миг се превърна в тичащ силует по следите на светлината от Кули.
Без да се замисля, Карп хукна след нея, препъвайки се по неравния под и в мъртвите тела на хората-къртици.
Фенерът на Кули очерта бял кръг по барикадата от вестници. Хвърли парче тухла натам и извика:
— Тенекия, откачено копеле такова! Излез оттам.
Нищо. После зад барикадата се чу дращене.
Люси застана до Кули.
— Остави ме аз да отида. Той ме познава.
— Луда ли си? Разкарай се оттук.
В този момент пристигна Карп. Кули му изкрещя да махне дъщеря си. Това съвпадаше напълно с част от неговите намерения. Другата част бе да отведе самия Кули.
Но Люси се отскубна от Карп и се втурна напред. Спря едва когато главата на Тенекето се показа иззад балите хартия. Блесна червена светлина от пламък и освети лицето му. Той се измъкна иззад барикадата. Тримата видяха в ръката му консервена кутия, вероятно пълна с бездимен барут — от единия й край стърчеше фитил.
— Махайте се! — извика Тенекето. — Оставете ме на мира, иначе, кълна се, ще възпламеня това нещо.
Огънчето се насочи към фитила. Карп и Кули инстинктивно отстъпиха, макар да бяха наясно, че ако барутът бъде възпламенен тук, няколко метра разстояние няма да са от голямо значение.
Люси обаче пристъпи напред.
— Какво правиш! — извика тя. — Какво! Не пострадаха ли достатъчно хора?
— Махни се от пътя ми — нареди той.
— Няма! Къде ще отидеш? И без това вече си в най-отвратителното място на този свят. Живееш в тунелите. Идиот! Погледни ме! Мен ли искаш да убиеш? Защо мислиш, че съм тук? Да не съм ченге? Или социален работник? Тук съм заради теб, Джон Карей Уилямс. Държа на теб и ти добре го знаеш. Подлудява те, но е истина.
Сниши глас и продължи да говори. Карп не чуваше думите й, но типът не помръдваше. Слушаше я с леко отворена уста, без да откъсва поглед от дъщеря му. Карп също не желаеше да помръдне. Всички бяха застинали като сталагмити за пода. Продължи дълго: Люси говореше на лудия, огънчето просветваше на сантиметри от края на фитила, но и то не помръдваше. Ставаше нещо необяснимо за Карп. Неволно си припомни легендата за девойката и чудовището в дълбоката пещера. Помъчи се да се сети как завършва, какво е по-дълбокото й значение, но не му се удаде. Такива неща не бяха стихията му.
После си даде сметка, че Кули вече не е до него, макар светлината от фенера все още да осветяваше дупката в стената. Беше го поставил върху купчина паднали тухли.
Чу се стържещ шум и писъкът на Люси. Карп видя изпълзелия зад гърба на Тенекето Кули, който му се нахвърли изотзад. Огънчето трепна и докосна фитила. Кули и Тенекето се стовариха върху земята, преплели крайници. Консервената кутия се отдели от телата на борещите се мъже, изтъркули се и спря почти до краката му. Успя да прочете етикета. Наистина се оказа килограм бездимен барут. Времето спря. Помисли си да побегне, но накъде? А и се тревожеше за Люси и за останалите. Разсъждаваше трескаво: ще я вдигне и ще я метне настрана. Но кутията изглеждаше тежка, а и откъде да знае в какъв радиус поразява такава бомба? Ами ако срути целия проклет тунел и ги зарови всички под пластове тухли? Ще се хвърли отгоре й! Някак обаче не му се щеше.