— Знам нещо за онова, дето се явявах в съда. Става ли?
— Какво? — попита Карп с едва видим интерес.
— Ами за Дез и онази Маршак. Нещата не станаха точно така.
— Аха… А склонен ли си да ми кажеш какво точно се случи?
— Да, ако ще ми помогне да се отърва от тази каша с наркотиците.
— Определено е възможно, но първо да чуя историята ти.
Пакстън кимна. В момента възможно му звучеше хиляди пъти по-добре, отколкото петнадесет години затвор.
Карп направи жест към стъклото за едностранно виждане. Влезе полицейски техник с видеокамера на триножник. Появи се и друг полицай и постави върху масата документ-образец. Карп поясни:
— Господин Пакстън, според тази декларация ти се отказваш от присъствието на защитник и доброволно изразяваш съгласие да дадеш показания без присъствието на адвокат, а показанията ти да бъдат заснети на видеофилм. Ще го подпишеш ли?
Пакстън подписа, без да погледне документа. Камерата зажужа. Пакстън се вторачи в обектива и като добър американец каза истината. Със съвсем малко насочване от Карп той описа как Дез Рамси е приближил Сибил Маршак. Използвал ножа, за да реже канапа, но не го държал, когато я приближил. Държал се възпитано. Помолил: „Извинете, госпожо, бихте ли ми казали колко е часът?”. А тя извадила пистолета и го застреляла на място, просто ей така. Пакстън побягнал. Дори не проверил как е Рамси. Грабнал ножа и хукнал. По-късно видял съобщението за петте бона за информация по случая. Звъннал на номера, говорил с някой си Питър Уелш, разказал му какво се е случило, какво точно правели, не забравил да спомене и за ножа. Това сякаш най-много заинтересувало Уелш. После Уелш го завел при господин Солотов и той показал на господин Солотов ножа. Господин Солотов изразил съмнение — имало някаква грешка, защото по думите на клиентката му Рамси я е заплашил с нож, но Пакстън възразил — Рамси само попитал колко е часът. Тогава Солотов заявил, че тази история не струва пет бона. За пет бона историята трябва да е, че Рамси е държал ножа. И Пакстън се съгласил да я разкаже по този начин. Рамси и без това бил мъртъв, с какво повече щял да му навреди? Солотов изрепетирал многократно нагласените показания с Пакстън, обяснил му колко е уязвим и го предупредил, че ако има късмет само да си отвори устата по случая, ще бъде очистен. Пакстън откъсна очи от камерата и погледна умолително Карп. — Е… Ще получа ли защита?
— Не ти е нужна защита — увери го Карп. — Будалкал те е.
Известно време съмнения гризяха Пакстън, но после се отпусна и дори се опита да се усмихне.
— Така е, предполагам. Сигурно ме е будалкал и за теб.
— В какъв смисъл?
— Каза, че всичко е съгласувано с прокуратурата. Всички искали историята да бъде представена така, защото Маршак е важна клечка в политиката и така нататък.
При това изявление Карп усети особена хладина, но запази спокойното си изражение и продължи с неутрален тон:
— Спомена ли някого конкретно от прокуратурата?
— Всички сте били в течение. Областният прокурор Киган, а и първият му помощник.
— Спомняш ли си името му?
— Фелър? Или Пелър? Нещо такова. Но малкото му име е Нортън. Помня, защото, докато бях при него, му се обади по телефона. Сигурно за да ме впечатли или нещо такова. Нортън, това, Нортън, онова, все едно са близки приятели. Дори ми показа запис на разговора им. Искал да е сигурен, че онзи няма да се отметне. Твърдеше, че всичко било уредено. Но явно е било измама, а? Искам да кажа: нали според теб ме е будалкал?
— И защо да е измама?
— Защото каза, че и ти си в течение. Дори цялото било твоя идея. Така ми сподели.
Карп поиска Пакстън да уточни кое на коя дата се е случило. Не се изненада от паметта му. Който се ровичка из кофите, държи на точните дати, защото съществуванието му зависи от графика на колите за прибиране на сметта. От Пакстън щеше да излезе несравнимо по-добър свидетел, отколкото лъжесвидетел.
Разпитът приключи. Карп разпореди на техника да изключи камерата и да излезе.
— Господин Пакстън, благодаря ти за проявената откровеност. Ще дешифрират показанията ти, ще ги подпишеш и приключваме.
— Ами аз? Обвинението срещу мен?
— Не забравяй, че си дал неверни показания пред предварителния съд. Въпросът е сериозен. Няма да свалим обвинението, преди случаят да се реши. Как ще постъпим после, зависи от показанията ти, когато отново привикаме госпожа Маршак пред съда.
— Не. Имам предвид наркотиците и петнадесетте години затвор.
— А, това ли? За това няма да ти се случи нищо. Надявам се бебето ти скоро да се излекува от запека.
Пакстън го погледна изумен.