— Какви, по дяволите, ги приказваш? Нямам никакво бебе.
— Нямаш ли? — Карп се престори на искрено изненадан. — Тогава защо държиш в апартамента си десет килограма детско разслабително?
Карп звънна в кабинета на областния прокурор. Свързаха го веднага.
— Трябва да поговорим — обяви областният прокурор.
— Трябва, но не днес. Изтощен съм и се прибирам вкъщи.
Областният прокурор пусна край ушите си думите му и продължи:
— Медиите полудяха. Какво, по дяволите, си правил в тунелите? И каква лудост те е обзела, та си завел там онзи свещеник и семейството си?
— Историята е дълга, Джак. Долу се криеше важен свидетел, а по ред причини не желаех да прибягна към обичайната практика.
— Обичайна практика! Какви, за бога, ги дрънкаш? Какво мислиш, че прокуратурата разполага с полицейски взвод?
— Ще говорим утре, обещавам ти. В момента нямам сили дори да мисля свястно.
— Какво е правил и Кули долу? Господи, Бъч, ако провалиш случая, след като те предупредих…
— Джак, моля те. Ще рухна от умора. Ще се видим в кабинета ти утре.
— С добри новини, надявам се.
— Най-добрите, Джак.
Карп наистина бе на прага да рухне от умора, а и натъртванията го боляха, но не се прибра вкъщи. Отиде в „Белвю”, следван по петите от Мъроу. Провери как е дъщеря му и отиде до затворническото отделение. Пред вратата завари едър чернокож детектив — Мак Джефърс, човек на Клей Фултън, от дните, когато работеше като полицейски лейтенант в Харлем. Клей бе спазил обещанието си. Никой, който не биваше, нямаше да мине покрай Мак Джефърс. Карп размени няколко думи с ченгето и влезе в стаята.
В „Белвю” бяха изкъпали Джон Уилямс-Тенекето и подстригали малко косата му. Макар и поохлузен от схватката с Кули, приличаше повече на недохранен професор, а не на демона с огрятото от огън лице в Нишата на плъховете. Карп се запита откъде идва промяната — от намесата на болницата или от въздействието на дъщеря му? Прецени, че Тенекето е към четиридесетгодишен, макар кожата му да бе загрубяла като на всички, които живееха тежко. Имаше сини, интелигентни, бдителни и горди очи.
— Как е Люси?
Карп прие първите му думи за добър знак.
— Не е наранена лошо. Поне не телесно. Изследват я. Ти изглеждаш добре.
— Обвиняваш ли ме в нещо?
Тенекето не демонстрираше особена сговорчивост.
— Сигурно мога да те обвиня в редица престъпления, но в момента те пазим като важен свидетел.
— Свидетел на какво?
— За връзката между детектив Брандън Кули и Шон Ломакс. Киско Ломакс.
— А ако не знам нищо по въпроса?
— Реша ли, че лъжеш — в което съм убеден, — ще го закъсаш здравата от правна гледна точка.
— А ако ти съобщя каквото искаш?
— Ще ти отвърна с добро.
— Чудесно. Напиши показанията, които искаш да дам, и ще ги подпиша
— Не ми се прави на хитрец, господин Уилямс. Искам само да кажеш истината.
— А, истината. Извинявай, взех те за адвокат.
Карп нямаше много предубеждения, но едно се отнасяше определено до закононарушители с мозък и образование. Изпитваше несравнимо по-голямо състрадание към хората като Ралфи Пакстън. Затова заговори с остър тон и пронизващ поглед:
— И цял ден няма да ни стигне да си разменяме остроумия за корумпираността на обществото. Но, откровено казано, съм целият натъртен и уморен. Впрочем и цялото ми семейство е в това състояние малко или много по твоя вина. Да не забравяме и още нещо: днес следобед едва не уби мен и дъщеря ми. Та, извини ме, но премини към същината на въпроса. Не вадя всеки ден Левиатан* от бърлогата му, за да го храня с жителите на този град, но в този случай съм склонен да постъпя така. Ако си играеш с мен, господин Уилямс, ти обещавам, да те подведа под отговорност за опит да извършиш три убийства и ще използвам всички законни средства да получиш максимална присъда, за да те навра в най-гадната килия в най-тежкия затвор в този щат. Смяташ се за издръжлив, но повярвай ми — само след две седмици ще си облечен в нощничка с дантели и грим по очите, а аз лично ще присъствам на всяко заседание, разглеждащо твоя молба за помилване, за да съм сигурен, че процедурата ще се протака до безкрай. Ясно ли се изразих?
[* Левиатан (библ.). — Голямо, лакомо и жестоко морско чудовище с исполинска сила, което убива всичко, изпречило се на пътя му („На земята няма подобно нему” — Йов, 41:25). Преди появата на Левиатан се разнася адска воня. — Б.пр.]
Начумерено кимване.
— Да.
— Радвам се. Алтернативата е за няколко минути да се престориш, че си свестният тип, когото дъщеря ми очевидно вижда в твое лице, да загърбиш епичната си битка срещу буржоазна Америка и да ми кажеш шибаната истина.
И Тенекето направи именно това. Сбито и точно, с малко насочване, за огромно облекчение на Карп, разказа история доста близка до онази, която той — благодарение на намеци и догадки — бе сглобил в съзнанието си през последните месеци. Киско Ломакс работел за Фирмо като пласьор. Ломакс уредил част от стоката да минава през по-почтената прослойка от уличните търговци, включително и Тенекето. Тенекето бил виждал многократно Ломакс с Кули, защото след година бавна вербовка Киско работел и като информатор на Кули, а детективът дори познавал Тенекето. Ломакс уредил да се направи внезапна проверка на място. Лично Фирмо щял да приеме крадената стока.