Областният прокурор прелисти показанията на Тенекето.
— Имаш ли нещо против да ми обясниш какво е всичко това?
— Не — увери го Карп. — Показанията доказват, че Кули е познавал Ломакс и е имал за какво да се разправя с него. Следователно версията му за преследване на крадено превозно средство, в което се е оказал Ломакс, е фалшива. Това се потвърждава от факта, че когато е започнал преследването, Кули не е знаел за кражбата на превозното средство. Джипът е бил обявен за откраднат едва след смъртта на Ломакс. Елементарна справка с полицейските досиета ще го потвърди. Друга елементарна справка с полицейските рапорти ще докаже, че преследването не е протекло, както са го описали Кули и партньорът му. Говоря за пълния полицейски рапорт, а не за представения пред нашия предварителен съд. От пълния доклад ясно се вижда, че в нито един момент колата на Ломакс не е заплашвала да блъсне Кули. Следите от гумите и смачканите брони на превозните средства не отговарят на показанията на Кули. Ломакс е бил така надупчен от куршуми, че не е било възможно да заплашва детективите по какъвто и да е начин. Надупчен с куршуми отзад, между другото, а и Кули го е прострелял в главата само от десет метра.
— Полицията е искала да прикрие нередност — обади се Фулър за пръв път.
— Нищо подобно. Докладът е доста пълен и подробен. Решението на предварителния съд е плод на некомпетентност, окуражена от политически интереси. Съдебните заседатели правилно са се досетили, че ще оправдаем Кули, както и стана.
— Чакай… — прекъсна го областният прокурор, но Карп продължи:
— Не. Има само един начин да се измъкнем — да преглътнем случая и да продължим напред. Във връзка с това искам да погледнеш този видеозапис. Свързан е с друг случай, но по странен начин имат нещо общо.
Карп отиде до големия телевизор в ъгъла, включи го и пъхна видеокасетата в апарата.
Изгледаха интервюто мълчаливо.
— Това са пълни глупости — разфуча се Фулър. — С какво си го заплашил, за да го накараш да каже всичко това?
— С доста неща, ако трябва да съм честен, но такава е истината — увери го Карп.
Фулър се обърна към областния прокурор:
— Това са пълни глупости, Джак. Скалъпил е цялата тази история, за да ми отмъсти. Откровено тенденциозна политика. Искам да кажа: кой ще приеме думата на някаква отрепка срещу моята и тази на Сибил Маршак…
— Имаме потвърждение — или скоро ще имаме — от Питър Уелш, човек на Солотов, който откри господин Пакстън. Той ще свидетелства, че първоначалната версия на Пакстън съвпада изцяло с току-що чутата. Солотов е съчинил всичко и е влязъл в конспирация с теб, за да подбуди лъжествидетелстване. И номерът щеше да мине, ако не беше часовникът. Никой, който е носил такъв скъп часовник, няма да се задоволи с евтино нападение. Оттам се досетих, че показанията на Пакстън са фалшиви. А и ти, Нортън, си свършил работа. Огласявайки криминалното досие на Рамси като юноша, създаде впечатлението, че е престъпник. А и си накарал Джак да ти сътрудничи — да се внесат фалшиви показания в предварителния съд. Това е добре дошло, защото сега имам основания да обвиня Пакстън в лъжествидетелстване. Още един начин да се подсигуря относно коректното му поведение, когато отново призовем Маршак.
— Направо не вярвам, че даваш ухо на тези злобни… подмятания, Джак. Никога не бих стигнал до положение да искам от някого да лъжесвидетелства.
Областният прокурор запази ледено мълчание, но Карп забеляза как по благородното му лице се изписа лека гримаса на отвращение. Това го насърчи да продължи:
— Не си слушал внимателно. Иначе щеше да чуеш, че Шели те записва. Също както е станало при Никсън. Сега конспирацията е наяве.
— Няма такова нещо! Няма нищо злепоставящо в никой от разговорите, които съм водил със Солотов…
Фулър застина. Първо изгледа Карп, после — областния прокурор. В момента отвращението му бе съвсем видимо.
— Аз излагам случая така — обяви Карп. В момента силно го вълнуваше какво предизвика изражението на прокурора: естествено отвращение от постъпката, реакция срещу нарушените от Фулър устои на институцията или недоволство, че мижитурката е допуснал да го заловят.
Пребледнял като платно, Фулър продължи с фалцетни нотки, съвсем нехарактерни за обичайния му говор:
— Джак, кълна ти се! Няма начин това да се докаже. Разговарял съм, естествено, със Солотов. Ставаше въпрос за най-деликатния ни политически случай в момента. Но никога не съм казал или направил нещо, за което се намеква в обвиненията. Солотов ще потвърди изцяло думите ми.