— О, Нортън! Ти въобще не ходиш по земята! — изсмя се Карп. — Първото доказателство за невежеството ти относно нашата работа е, че изобщо не си даваш сметка какво ще се случи, когато привлека Шели Солотов под отговорност. Най-напред ще ми хвърли като жертва теб!
Областният прокурор се обади:
— Нортън, би ли ни оставил насаме?
— Джак, сега трябва да си изключително предпазлив — не се стърпя Фулър. — Предварителните избори са само след девет седмици и…
— Казах да ни оставиш насаме, Нортън! Ще говоря с теб след няколко минути.
Фулър излезе. Карп бе чувал израза „изниза се от стаята”, но не го бе виждал с очите си.
Устните на областния прокурор бяха стиснати в тънка черта.
— Е — обади се той след време, — къде сме сега?
— Той трябва да бъде отстранен незабавно. В момента нямаме особен интерес да обвиняваме нито него, нито Солотов, но поне ще бъдат лишени от правото да упражняват адвокатската професия. Предоставям ти да решиш каква друга санкция да им се наложи впоследствие. Въз основа на фактите от новите данни имам основания да предявя обвинение срещу Маршак и възнамерявам да го направя. Кули представлява малко по-голям проблем, но смятам да го изправя отново поне пред предварителния съд.
Областният прокурор с изражение на риба, гледаща през стъкло на аквариум, клатеше глава наляво-надясно като махало на стар стенен часовник.
— Не мога да повярвам — промълви той. — На твоята възраст продължаваш да жадуваш да си рицарят на белия кон. Направо е нелепо. Все едно да имаш мерак да си каубой. Защо ли не се отървах от теб преди години? Не знам… Сигурно се касае за своеобразна мозъчна недостатъчност. Не искаш и не искаш да се научиш как стават нещата.
— Сигурно си прав.
— Тогава позволи ми да ти дам един съвет: проблемът с рицаря на белия кон е, че пристига в замъка и го изпращат да пребори ламята. Той отива и я преборва. После се появява нова ламя. Той преборва и нея. Както и следващата. Но рано или късно ще се появи оная, голямата ламя, която ще сдъвче и погълне рицаря на белия кон. Можеш да се обзаложиш за това. Поуката: когато пораснеш, вече не искаш да си рицарят на бял кон. Искаш да си онзи, дето изпраща рицаря да убие ламята. Схвана ли?
— Това ти ли си, Джак?
— Да, или поне бях. Току-що ти предизвика една малка драма и ме лиши от всичко, за което съм работил цял живот.
— Не съм наясно с това, нали се сещаш. Но съм си мислил колко ли ще им е драго на хората да видят областен прокурор, който не се страхува да разчисти собствения си дом и да поеме някои политически рискове. На тези избори се състезаваш срещу Макбрайт, а него си го бива. Дори бих казал, че по-добре от теб манипулира тълпата. В едно политическо състезание, етническо състезание, съревнование на интереси, той ще те бие. Но ако демонстрираш решителност и кураж, е възможно хората да решат, че предпочитат на този пост да седи човек, който да не им повтаря онова, което не искат да чуят. В противен случай постът вероятно не заслужава да се запази.
— Това е твоето мнение, така ли?
— Да. И докато все още се вслушваш в мнението ми, смятам за най-добре да не понесеш загуба по случая „Бенсън”. Вече ти споменах: вероятността да го осъдят за предумишлено убийство не е голяма. Имам предвид, че докато си все още склонен да постъпиш както трябва, без да те е страх, и да се бориш за интересите си, е редно…
— Чудесно, няма що! Загубих бюлетините на гласоподавателите от полицията, загубих гласовете на либералите от Уест сайд, а сега искаш да се откажа и от евреите. Кой според теб ще гласува за мен? Украинците ли?
— Аз съм евреин и ще гласувам за теб.
— О, я се разкарай! — изръмжа Киган. — Писна ми да те гледам!
Карп настръхна от тона на Киган. Стана, наведе се над бюрото и застана на сантиметри от лицето на шефа си.
— Никога не ми дръж такъв тон! Ако не си в състояние да се примириш с истината и да приемеш онова, заради което съществуваме, просто ми кажи и изчезвам завинаги — процеди той през зъби.
Отдръпна се.
Киган се взря в очите на Карп и изведнъж се отпусна на стола; заприлича на торба, наполовина пълна с мръсни дрехи, оставена върху седалка в метрото. Вторачи се в повърхността на бюрото и подхвана вяло и монотонно:
— Добре, добре — прав си. Сигурно съм единственият некадърник тук, но е много трудно. Изключително трудно. А и аз искам да продължа да съм областен прокурор.
Карп излезе. Брандън Кули го чакаше в коридора пред кабинета му сам.
Карп го покани да влезе, настани го на стол, самият той седна и изгледа детектива дълго и продължително.