— Какво ще правим с теб, Кули? Не ми се случва често да преследвам някой, който е спасил живота ми. Прочети това.
Карп му подаде копие от показанията на Тенекето и изчака Кули да се запознае с тях.
— Това са само приказки — подбутна ги Кули. — Не знае нищо. Не разполагаш с нищо солидно.
— Всъщност не е вярно. Проблемът при измамите е, че на повърхността изглеждат убедителни, но разчовъркаш ли ги, излиза какво ли не. Има факти: ти си излъгал, а партньорът ти те е подкрепил, че сте преследвали крадено превозно средство. Ние сме в състояние да докажем неоспоримо, че не е имало никакво преследване. Това ще хвърли сянка върху достоверността на показанията ти. Разполагаме и с докладите от анализа на местопрестъплението и медицинските заключения. И двете не потвърждават твърденията ти. А и ще призовем свидетелите в лицето на полицаите по магистралата и партньора ти. Уличени са в лъжа. Добре, ченгетата постоянно се прикриват взаимно, но когато им стане ясно, че защитават човек, съзнателно извършил убийство, дали ще останат непоклатими? Как смяташ? Или ако ги грози опасността да ги освободят от работа или да бъдат подведени под отговорност за лъжествидетелстване? Според мен няма. Повдигна ли обвинение, почти със сигурност ще те осъдя ако не за умишлено, поне за непредумишлено убийство.
Карп млъкна. Кули го наблюдаваше мълчаливо, с безизразно лице. Умен тип.
— Аз лично смятам, че си виновен за убийство — продължи Карп. — Навярно си мислиш: „Как ли ще се получи в един процес? Ползващо се с популярност ченге-герой, жертва на някаква отрепка”. При подходящ съдебен състав не е изключено и да ти се размине. И двамата знаем, че в съда не става както в учебниците. Съдим конкретен обвиняем за определена жертва. Винаги е по-добре, ако бъде убит чернокож. Или нещата са се променили? Има опасност да те осъдят на двадесет и пет години или на доживотен затвор. Макар да не съм корумпиран, колкото някои мои колеги тук, и да не съм склонен да ти позволя да се измъкнеш, все пак съм достатъчно корумпиран да си дам сметка, че си почтен човек, хванал се с работа, която ненавижда.
Кули се измъкна от транса си.
— Какво? Какви ги приказваш?
Карп вдигна ръка в знак на сдобряване.
— Кули, не възнамерявам да те обиждам, като се опитам да ти правя психоанализа в момента. Но се срещнах със съпругата ти. Знам историята ти. Баща ти, брат ти, цялата обвързаност с ченгетата. Редно е да видиш докъде е стигнал животът ти и накъде отиваш. В момента мислиш единствено за баща си, за ченгетата и за нищо друго. Загуби съпругата и децата си. Не си очаквал това от живота. Никога няма да заместиш брат си, никога няма да покажеш на баща си, че си сгащил лошия, дето му се е изплъзнал.
— По дяволите, не замесвай семейството ми!
— Добре. Но погледни на нещата от този ъгъл. Само това искам. Както току-що ти казах, достатъчно съм изкривен, за да взема предвид всичко, което направи в тунелите за мен, и да разбера що за човек си. Ти не си тип, готов да обикаля улиците до безкрай. Изборът е твой. Аз ти предлагам да те въвлека в процес като обвиняем за убийство. Ще последва огромен скандал, невероятно разочарование за близките ти и реалната възможност животът ти наистина да свърши. Прокурор ще бъда аз и те уверявам, че съм изключително добър в такива дела. А и не бива да се забравя друго: догодина тук може да стои начело тип, който ще иска да покаже, че белите едва ли не винаги са готови да светят маслото на американците с африкански произход и така да си изгради репутация. Няма да се поколебае да те пъхне в затвора. Но, от друга страна, мога да смекча обстоятелствата. Да ги сведа до непредумишлено убийство. Това означава да се явиш в съда и пред съдията да признаеш, че при преследване си убил човек. Не е лъжа, както и ти самият ще потвърдиш. Ще излежиш минималната присъда, каквато дават на счетоводители, които мамят съзнателно, или на уличени в корупция на дребно помощник-прокурори или адвокати. Става въпрос за осемнадесет-двадесет месеца — нещо такова. Не ми отговаряй веднага. Поговори с адвокатите си, с близките си. Но не се бави, ясно ли е? Самият аз не знам колко дълго ще се задържа на поста, където мога да предлагам сделки.
Известно време Кули остана неподвижен. Това е добре, помисли си Карп. Значи сериозно обмисля възможностите, а не се готви да прибягва към театрални възражения. За миг на Карп дори му се стори, че вижда как по лицето на мъжа насреща пробягва сянка на облекчение. После Кули вирна брадичка и се изправи.
— Ще се обадя — заяви той и излезе.
Карп въздъхна и се загледа през прозореца, разсеяно гризейки молива. Телефонът иззвъня. Секретарката го уведоми, че се обажда Шелдън Солотов — било спешно.