3
Карп тъкмо излизаше от кабинета и секретарката му скочи иззад бюрото в малкото отделение, където работеше, за да го догони. Дребна, бледа, червенокоса ирландка, тя изразходваше голяма част от значителната си енергия да преследва едрия си шеф, както териер преследва бик, за да е сигурна, че той ще се озове там, където трябва да бъде, без — както тя се изразяваше — да забрави главата си.
— А сега накъде сте тръгнали?
— Време за лични занимания. Ще играя баскетбол.
— Баскетбол?
— Да, Флин. Целта на играча е да вкара голяма оранжева гумена топка през метален кош високо над земята, докато другите играчи се стремят да му попречат.
— Знам какво е баскетбол, сър. Не съм идиотка.
— Не, разбира се, Флин. Гледам на теб като на изтънчена жена, нещо като Симон Синьоре. Какво мога да направя за теб?
— Забравяте мобилния си. — Не добави „отново”, макар силно да й се искаше, и му подаде апарата. — Схващате ли, сър: принципът на устройството предполага през цялото време да е с вас. Именно затова са ги направили толкова малки, ако разрешите да ви обясня.
Карп я дари с една от престорените си сияйни усмивки, напъха телефона в джоба на шлифера и излезе с тежки крачки. Той бе от онези, които смятаха, че смисълът да избягаш от работа е да не те открият, докато отсъстваш. Флин обаче никога не му позволяваше да се измъкне от службата без проклетата джаджа.
Час и няколко минути по-късно той играеше баскетбол — трима на трима, на половин игрище, победа при двадесет и един коша. Въобще не мислеше за правни проблеми. Всъщност не мислеше за нищо съществено и това го изпълваше с огромно облекчение. По едно време Карп бе един от най-добрите млади баскетболисти в страната, надежда на гимназиалния отбор и студентски национал. През втората година обаче смазаха по време на мач коляното му и така сложиха край на всякакви надежди да стане втори Бил Брадли. Именно това насочи състезателните му инстинкти към правото. Сега имаше изкуствена става на лявото коляно, но продължаваше да е майстор и вкарваше феноменално голям брой кошове от което и да е място на половината игрище.
Ех, само това хлапе да се беше махнало от главата му. Хлапето — малко над метър и седемдесет и пет — трябваше да е щастлива, ако въобще успее да хване топка. Имаше особено лице, с едри черти; не беше хубаво, но не бе и обикновено. Открояващо се, запомнящо се по трудно описуем начин, с късо подстригани тъмни коси, сега прилепнали от потта към челото, и в момента го гледаше като гладен питон, със странни, попритворени очи с цвета на чудесния тютюн на „Лъки страйк”. Освен това го пазеше точно както трябва: достатъчно близко, за да попречи на неумел скокливец като Карп, какъвто беше вече, и достатъчно далеч, за да му попречи да подаде топката. Самият той я бе учил да пази по този начин и в момента май съжаляваше.
Карп долови някакво движение с крайчето на окото, престори се, че тръгва наляво, и подаде топката през гърба си на озовал се наблизо съотборник, който вкара кош. С това точките им станаха осемнадесет. Другите двама от отбора на Карп бяха негови връстници или малко по-млади — Ърв, зъболекар, и Дъг, професор в Нюйоркския университет. И двамата бяха играли по малко баскетбол в колежа, но не можеха да се мерят с Карп. В противниковия отбор играеха дъщерите им. И трите тичаха по-бързо и скачаха по-високо от опонентите си — преимущества, които старите „пушки” обикновено парираха с умения, хитрост, безпардонна употреба на по-тежките си тела, а понякога и с измама. Днес обаче момичетата бяха разгорещени и на татковците им бе трудно дори да изравняват резултата. Карп заобиколи дъщеря си, дриблира, стъпи на здравия си крак и стреля към коша. За негово смайване Люси Карп се появи изневиделица и блокира стрелбата. Карп подскочи с цел да предотврати ответния й удар, но тя го избегна, с лекота подаде топката на Алтеа, тя от своя страна преодоля съпротивата на баща си и подаде на Джеси, която стреля отдалеч.
Оттам нататък нещата тръгнаха към зле: момичетата почти през цялото време владееха топката и направо омаломощаваха бащите си, готови да вият и да правят фалове. И тримата — със зачервени лица и облети в пот — изглеждаха напълно безпомощни. В края на играта дъщерята на Карп и Алтеа си подадоха пас, който не би посрамил и Лари Бърд, а Карп, макар да го предвиди и да се втурна към коша, за да го парира, се озова там със секунда закъснение и само изгледа как Люси Карп вкарва победния кош.