Ърв — зъболекарят — се просна на земята и започна да удря с юмруци.
— Това е! — крещеше той. — Да ни бият някакви си момичета! Ще се самоубия. Скъпа, застраховката и завещанието ми са в чекмеджето на бюрото. Желая ти щастлив живот!
Момичетата танцуваха радостно наоколо, злорадстваха, надаваха радостни възгласи и от време на време пляскаха взаимно дланите си. Дъг потупа Карп по гърба и се облегна на него престорено изтощен.
— По-лошо е от ухапване на змия — отбеляза той.
— Трябваше да се случи някога — обърна му внимание Карп. — Те стават все по-добри, а ние — по-стари.
— Да, но защо толкова скоро? Все се надявах, че една преждевременна бременност ще й попречи да се развие толкова добре.
Ърв се надигна от земята, демонстративно пренебрегвайки протегнатата ръка на Джеси.
— Разкарай се от мен! Оттук нататък ще стоиш само в кухнята! И да ми изплетеш пуловер!
След доста подобни подмятания всички тръгнаха към съблекалните. Във фоайето на гимнастическия салон, вече взел душ и възстановил равномерното дишане, Карп предложи да заведат момичетата да ги почерпят, за да отпразнуват първата им победа.
— Този път няма да стане — отбеляза Дъг. — Трябва да проверявам контролни. И повярвайте ми — на всички ще пиша тройки. Ненавиждам младите.
— Чудесна идея — обади се Ърв. — Днес следобед имам да умъртвявам два нерва и ако си въобразяват, че ще им сложа упойка, дълбоко се лъжат! Ще ги оставя да се гърчат на стола.
После се появиха момичетата. И трите бяха с поруменели страни. Всяка си хвана пътя, а Ърв обеща отсега нататък да играе единствено голф. Карп остана сам с дъщеря си. Люси носеше тъмна вълнена пелерина на медицинска сестра, барета, черна вълнена пола, черен чорапогащник и тежки черни ботуши с връзки. Бе напъхала училищните и спортните си принадлежности в голяма торба от шведската армия. Доколкото Карп знаеше, дъщеря му почти винаги си купуваше дрехи втора употреба — нещо в пълно противоречие с оплакванията на бащи на нейни връстнички. Той отдавна се бе отказал от надеждата неговото дете да се впише в обичайната социална среда.
— О, поне ти не плачеш — отбеляза тя.
— Голямо момче съм. Имам сили да си понеса боя. Доста добри бяхте, признавам. А и ти се усъвършенстваш в играта.
— Благодаря. Но и да не забравяме, че играя почти всеки ден. Освен това и училищният треньор е добър. Баскетболът изведнъж стана на мода сред момичетата. Сега всички гледат на нас по-сериозно.
Излязоха от огромния спортен комплекс „Челси”. Навън бушуваше вятър и валеше поройно.
— Предполагам, не си променила решението си за отбора — подметна Карп.
— Да не започваме тази тема, татко.
— Добре. Животът си е твой. Но както сама отбеляза, баскетболът става модерен сред момичетата. А ти притежаваш необходимите умения. И подходящия ръст. Дори очаквам да пораснеш още.
— Прехапи си езика.
— Има шанс да получиш стипендия.
— Татко, говоря тридесет и осем езика. Не е никакъв проблем да получа стипендия. При положение че желая да постъпя в колеж.
— Това не го чух — отбеляза Карп. — Все пак си заслужава да опиташ — само това казвам. Винаги можеш да се откажеш, ако не ти харесва да играеш.
— Не съм състезателна натура.
— Нима? Ха, за малко да ти повярвам, но се сещам как се представи на игрището.
— Не е същото. Там е за забава. Допада ми да играя баскетбол. Не ми допада обаче да губя и да печеля. Или да побеждавам другите. Натъжава ме. А когато печелиш, хората те гледат особено… Сякаш те са спечелили, защото сте от едно училище. А и като знам как реагират родителите по време на играта… Не е за мен тая работа. — Вдигна очи да го погледне. — Съжалявам наистина.
Тя наистина съжаляваше, даде си сметка той и се насили да свие рамене и да подметне:
— Забрави. Не е кой знае какво. Ще чакам близнаците да пораснат.
— О, те определено са състезатели. Нямам представа какво би било, ако поне пет минути спрат да се карат. И все пак ми се струва, че Джанкарло прилича на мен повече, отколкото Зак. Зак го предизвиква и той се включва, защото не търпи брат му да прави нещо, а сам да стои настрани. Странно, нали? Защото се предполага, че близнаците трябва да са еднакви. Интересно колко случаи има, когато след време двама разделени близнаци се открият и се оказва, че и двамата са се оженили за жени с името Мейбъл, двамата са станали пожарникари и си падат по карането на зимни кънки.