— Господи! Това е той. Кучият син! — извика Кули.
Неш погледна сепнато надясно. Край тях минаваше нов червен джип.
— Кой?
— Ломакс, естествено. Да вървим!
— Кули, предполага се, че ще стоим тук, докато…
— Ей сега ще се върнем. Хайде! Карай!
Кули метна чашата с остатъка от кафето и сандвича през прозореца. Неш включи на скорост и пое след колата. Едва сега забеляза, че е „Чероки” с нюйоркска регистрация.
— Хубава кола — отбеляза той. — Сигурен ли си, че е Киско?
— Мярнах лицето на кучия син. Виж го само: преструва се, че всичко е наред, спазва скоростта, а е в кола, която всички издирваме. Включи лампата и сирената.
Неш включи червената лампа на капака и сирената. Следващото, което чуха, беше свистене на гуми по мокър асфалт. Джипът пое с пълна скорост по Четиридесет и седма улица. Без да се замисля, Неш натисна газта и доджът полетя напред, при което вторият хотдог и пепсито се стовариха върху предната седалка.
Светофарът на Единадесета светеше червено, но джипът несъмнено щеше да го пренебрегне, затова и Неш не намали, а пресече бясно кръстовището, с което си заслужи гневен клаксон от възмутен таксиджия. Джипът сви с поднасяне надясно по Дванадесета и се насочи към покрайнините на града. Неш го следваше неотклонно на няколко метра отзад. Вече качил адреналина, той се опитваше да овладее положението и да вземе нещата под контрол. Редно бе да съобщи на някого какво точно правят. Цялата случка изглеждаше налудничава. Превръщаше се в преследване при висока скорост по хлъзгав път и някой непременно щеше да пострада, и то не заради въоръжен банков обир или при догонване на сериен убиец, а в проклето преследване на някакъв автомобилен крадец…
Докато си мислеше такива неща, натисна по-силно газта — вече караше със сто тридесет и пет километра в час. На Петдесет и трета, до малкия парк, профучаха край две синьо-бели полицейски коли с опрени брони, в които дежурните разговаряха помежду си. Секунди по-късно и двете коли се включиха в преследването. По радиото непрестанно звучаха настойчиви молби да съобщят какво точно става. Неш не отговаряше, защото бе прекалено съсредоточен върху шофирането. И Кули не отговаряше, макар че беше негово задължение. Джипът пое със свирещи гуми към магистралата „Хенри Хъдсън”. В полицейската кола внезапно стана страхотно студено. С крайчето на окото Неш видя, че Кули е спуснал прозореца докрай.
— Приближи го! — надвика той вятъра.
Неш видя как стрелката на скоростомера пропълзя вдясно от сто и петдесетия километър, а колата се затресе по разнебитения асфалт, характерен за предградията. Парчета от подлютения хотдог се подмятаха из колата, но ръцете му здраво стискаха волана. Видя как Кули е сграбчил пистолета в ръка. Искаше да му извика нещо, за да го спре, но повече се стараеше да задържи колата, преди да е разцепила мантинелата на магистралата, построена на огромна височина. Редно беше да спре и да поеме контрола. Не го стори, макар да можеше, и тогава всяко ченге по света щеше да е наясно защо постъпва именно така.
Неш приближи полицейската кола на пет метра от лъкатушещия джип. Кули започна да стреля. Неш едва чуваше пукота от изстрелите, защото вятърът беснееше в купето на колата, и скоро загуби броя им. Видя как задното стъкло на джипа се превърна на сол, а дясната задна гума се спука. Джипът започна бясно да поднася. Кули презареждаше. Джипът се плъзна надясно, удари се в мантинелата, върна се на пътя и почти се преобърна. Неш натисна спирачка и рязко завъртя волана. С ужас усети как задните гуми стъпват на банкета и колата продължава на север, без да се подчинява на волана. Чу се стържене, удар на метал в метал, колата се разтърси и целият пейзаж се завъртя пред очите му, преди да последва втори сблъсък, а после и трети. Предното стъкло на доджа също се разби и Неш усети как остри късчета се забиват в лицето му.
— Брандън! Какво, по дяволите…
Бум! Кули стреляше през предното стъкло при всяка поява на червеното „Чероки” в полезрението му. И двете коли бяха почти неуправляеми, докато се блъскаха една в друга по магистралата. По някое време се чу по-силен шум и червената кола внезапно изчезна… Не. Ето че отново се мярна за миг. Последва нов трясък и Неш видя облак искри. След известно време успя да укроти доджа.