Мнимия Али се раздвижи сконфузено.
— Най-великите не се страхуват от никакъв човек или звяр.
— Ще отида да го видя сега — реши Люси и пое по напукания бетон към една от ниските черни бараки до стената.
Състоеше се почти изцяло от намазани с катран картони и найлони. Покривът — също насмолен — бе скован от дървен материал и издигнат нагоре като на вигвам. От тесен кюнец се изнизваше пушек. Имаше и два прозореца от полупрозрачен найлон и врата, направена от дъната на щайги. Пластмасовият кош за бельо до вратата създаваше впечатление за тойота, паркирана до крайградско имение. Люси потропа на вратата.
— Кой е? — чу се глас след известна пауза.
Някакво куче излая яростно два пъти.
— Люси.
— Какво искаш?
— Да поговорим. Може ли да вляза?
Не последва никакъв отговор. Люси изправи рамене и се промъкна. Малко жълтеникаво пале пристъпи към нея, подуши я и се върна при господаря си. Мъжът седеше с кръстосани крака върху легло от сплескани вестници с парче оранжев дунапрен отгоре. Слабият бял човек на около тридесет и пет години, с рядка рижа брада и дълга мръсна коса бе облечен в износени военни панталони, памучна тениска, сива вълнена жилетка с протрити ръкави и маратонки „Адидас”, залепени с лейкопласт. В помещението беше топло и душно; усещаше се вонята на куче, на нечист мъж, дим от дърва, мокри вестници и цигари, а над всичко преобладаваше сладникавата миризма на остатъците в стотици алуминиеви консервени кутии, които, напъхани в множество пликове и кашони, заемаха повече от половината жилище.
От ниския таван и по ъглите висяха безчет красиво съчетани орнаменти, изработени от консервени кутии — цветя, ангели, животни, човешки фигури. Те подрънкваха тихо от лекото въздушно течение. Върху ниска масичка от тухли и дъски, укрепени с тънки телове, старателно бяха подредени инструменти. Виждаше се и голяма метална кутия с бездимен барут. Тенекето правеше капани, за да пази имуществото си от крадци. Никой не би влязъл безнаказано в хартиената къща в негово отсъствие.
Помещението се отопляваше от малка печка, изработена от барабана на пералня. Беше снабдена с комин от метални тръби, изолирани с розово фибростъкло и залепени с лейкопласт на местата, в които минаваха през тавана. Имаше и вратичка с райберче, изрязана от ламарината на кола. Както всичко, направено от Тенекето, и печката беше проста, елегантна и напълно функционална. Осветлението беше продукт на дебели свещи, поставени в изработени от консервени кутии свещници и разхвърляни из нишите, издълбани в хартиените стени. Люси седна на пода, дебело постлан с индустриални отпадъци.
— Чувствай се като у дома си — покани я мъжът, без да я погледне.
Работеше с дълъг нож и клещи върху някаква конструкция, подпряна в скута му.
— Какво майсториш? — попита тя, за да наруши мълчанието.
— На какво ти прилича?
— Оправяш устройството си за пресоване на кутии.
— Точно така. Ама щом знаеш, що питаш?
— Опитвам се да поведа разговор и да общувам.
Мъжът сряза жицата и я изгледа свирепо. Огледа помещението.
— След като някой живее в такова място, какво те кара да мислиш, че му се занимава с човешки глупости? Отивай си вкъщи!
— Притеснявам се за теб.
— Проблемът си е мой. Върви си!
— Дано се чувстваш по-добре.
Мъжът вдигна ножа и го насочи към нея.
— Слушай. Миналия месец нямах сили да се надигна, а ти ми донесе сок и аспирин, разхождаше Маги. Но не съм те карал да го правиш, значи не съм ти длъжник. Нямам нужда от супата ти. Искаш нещо за сока и аспирина ли? Вземи си няколко консервени кутии. Или искаш пари? Ето!
Измъкна няколко мазни банкноти от джоба и ги подхвърли към нея. Кучето изръмжа. Тя не ги докосна.
— Истинския Али разправя, че си изплашен до смърт.
— Така ли? Най-добре е Истинския Али да си гледа личната шибана работа. Именно затова искам да се измъкна от този скапан бордей. Дойдох тук и сам си построих подслон. Той е хубав и приятен, а всички други скапаняци живееха долу, до гарата. И сега е фрашкано с народ. Направо си прилича на Таймс скуеър.
— Жалко е да напуснеш това място, след като си го устроил така добре.
— Ето, точно това не разбираш. Всичко това не ми е нужно. Разполагам с нож, клещи и трион. Устройството за пресоване на кутии и каручката са си мои. Мога да направя място като това тук за два дни, ако се намери хартия и найлон. Печката ще ми отнеме известно време, но имам по-добра идея за нова. Ще ми се някакво по-малко място, по-спокойно — колкото да приюти един-единствен човек. Ще го построя като иглу. Ще се махна от тези откачалки.
— Тогава защо не дружиш с нормални хора, не водиш истински живот? Умен си. Четеш. — Посочи с ръка към двата реда книги с меки корици, подредени в каса от бутилки за мляко. — Умееш да правиш разни неща, да ги оправяш. Страхотен си. Ако предложиш тези скулптури в галерия…