— Избиват чудовища в стаята си — отвърна Карп, вдигайки поглед. — Щях да ги слагам да спят след края на филма, но сега мама ще го направи.
Тя изчезна и след пет минути се върна преоблечена в избелели джинси и памучен пуловер. Държеше чаша, щедро напълнена с червено вино.
— Отново ли работи до късно, скъпа? — попита Карп с мазен глас. — Или беше той?
— Той? Радвам се на подозренията ти, че разполагам с време за флиртове. Всъщност този път беше жена. Какво гледате? А, края на „Абсолвентът”. — Марлин се настани на малкото свободно място до Карп. — Да, да… Милите, отминали завинаги 60-те години. Сигурен ли си, че е редно Люси да гледа този филм?
— Едва го издържа — обясни Карп.
— Точно така — обади се момичето. — Не вярвам хората да са харесвали някога такъв боклук. Ха! Момичето разбира, че той спи с майка й, и му казва да изчезне, а оня все се навърта, а после нахлува в черквата, прекъсва службата и какво? Тя тръгва с него! Я стига!
— Това е романтика, скъпа — обясни Марлин, но ако трябваше да е напълно честна, би признала, че филмът изпълваше и нея с известно отвращение.
— А, така ли? Ти би ли излизала с него, ако е спал с майка ти?
— Всъщност Дъстин и мама излизаха известно време, но едва ли са стигнали докрай и затова не съм в състояние да съдя. Как мина училището?
— За радост — кратко. Избягах от часовете, след като играхме баскет с татко.
Марлин направи престорено отчаян жест.
— Чудно, няма що! Плащаме по петнадесет хиляди на година.
— Ще ви върна парите до грош.
Карп се обади:
— Както ти е известно, не е там въпросът. Трябва да ходиш на училище. Дете си. Ако имаш проблеми, кажи и ще се опитаме да ги разрешим.
— Всичко е наред. Само дето е скучно.
— Именно такова трябва да е — намеси се Марлин, — а не място за развлечение.
Карп изгледа съпругата си строго.
— Благодаря, скъпа. Много умела забележка. Но, Люс, сериозно…
— Сериозно ли? Ами мразя го! Мразя и децата. Какво общо имам аз с момичета, които постоянно се притесняват за маникюра си, кои клубове да посетят, какъв секс с кого правят и ядат кубчета лед вместо обяд, за да са слаби. Нямам приятелки. Всички ме избягват по коридорите. Учителките ме ненавиждат…
— Не е вярно.
— Вярно е! Искат момичета-подмазвачки, страхотно богати и възпитани, пък ако ще и да са глупави.
— Според мен преувеличаваш, но независимо от това…
Люси си пое рязко въздух и кимна.
— Добре. Прав си. Ще се постарая да не бягам повече. Но понякога… Всичко… Нужна ми е глътка въздух.
Карп я разбираше напълно. Потупа я по ръката и промълви:
— Добре, добре.
Марлин се обади:
— И къде беше цял ден? Май току-що си се върнала.
— Тук-там. Помагах да раздадат вечерята в „Спасителя”. А през останалото време бях с Дейвид.
— А, отново Дейвид. Кога ще го видим най-после?
Люси сви рамене.
— Доста е зает.
— Не се и съмнявам. Но междувременно имам сериозни проблеми с теб и по-специално, че прекарваш толкова много време с него, особено след като би трябвало да си на училище. Според мен не е зле да намалиш срещите.
— Защо? Ще се чувстваш на седмото небе, ако непрекъснато излизам с момчета. Щеше да си доволна. Едва ли щеше да се интересуваш какво правя, стига да е с някой богаташки син.
— Първо, интересува ме, а това, което твърдиш, е обидно. И второ, въпросът е, че този тип е на колко — двадесет и осем? Двадесет и девет?
— Не е толкова стар.
— Добре, да кажем, че е зрял мъж. А ти — независимо от всичките ти таланти — си едва на седемнадесет. Не е работа да прекарваш цялото си време с някакъв неудачник, десет години по-голям от теб, за когото не знаеш нищо.
— Не е неудачник. Помага в благотворителната дейност на католическата църква. Живее в приюта им. Бил е къде ли не: в Босна, Судан, Бурунди. Сега тук само се възстановява, преди да поеме към следващата си мисия бог знае къде.
— Така твърди той. Хората разправят какво ли не за миналото си.
За да предотврати назряващата експлозия, Карп подметна предпазливо:
— Аз бих теглил чертата, ако е татуирал Л-Ю-Б-О-В или О-М-Р-А-З-А върху ръката си и естествено, ако не е привърженик на „янките”…
Двете не му обърнаха внимание. Марлин продължи:
— И цялата тази работа с бездомниците. Добре — ходиш в някакво мазе и приготвяш храна. Това е едно. Но да се скиташ бог знае къде и да се срещаш с деградирали типове през цялото време… Според мен е съвсем неподходящо за твоята възраст. Притеснявам се. Досега си мълчах, но ако ще бягаш от училище, за да го правиш — съжалявам. Започва да ми прилича на перверзия. Трябва да престанеш.
Люси скочи на крака.