— И какво й каза?
— Уверих я, че ще я наблюдаваме два-три дни или седмица, ще видим дали нещо ще се появи. Посъветвах я също да разкара пистолета.
— Сибил Маршак носи оръжие?
— За жалост, да. Има разрешително и всичко друго. Впрочем не е изненадващо. Тя е в състояние да си извади разрешително и за педофилия на обществени места. Опитах се да й посоча кои са неблагоприятните страни при носене на оръжие: злополуки и така нататък, но тя е упорита. Наистина си въобразява, че някой я преследва. Настоя лично да се погрижа за нея.
— Което ти отказа, нали?
— Което приех. Днес ми хрумна, че ако не излизам от кабинета си от време на време, ще полудея.
— Няма да носиш оръжие, нали?
— О, стига! Няма. С още двама-трима души ще наблюдавам гърба й няколко дни, за да разбера дали някой, когото не харесвам, се навърта около нея. Ще подслушвам и телефоните й, ще поговоря със съседите… Обичайната рутина. За няколко дни Мин Дикстра ще се справи идеално в офиса… Имам предвид бюрокрацията, а и Лу ще е напълно щастлив. Обича да се навъртам около великите.
— А, като заговори за величие, кога ще реализирате това ПП?
— Не ми се говори! — простена Марлин. — Всъщност, строго погледнато, не ми е позволено да говоря за него. Ха! Адски ми допада, когато по закон ми се налага онова, което и без това ще сторя. Благодетелност без никакво усилие.
Последва тишина.
— Това, което масажираш в момента, гърбът ми ли е? — попита тя след време, поемайки си сепнато дъх.
— Строго погледнато — не.
На следващото утро Мъроу посрещна Карп с новина, която съсипа доброто му настроение, плод на снощното изпълнение.
— Не говориш сериозно, нали? — попита Карп.
— Напротив. Съдебните заседатели се събират утре. Новият ми приятел Флатоу възнамерява да се появи с танцова стъпка, да призове Кули, Неш и лекаря. И това е всичко. Няма да има инспектори, ангажирани с убийства.
— Попита ли го защо?
— По заобиколен начин. Катафалку му бил обяснил каква загуба на време щяло да бъде, понеже само трябвало да се потвърдят показанията на двамата полицейски служители.
— Господи! Взе ли доклада?
— Не. Флатоу има само резюмето. Предал го е на Катафалку и не го е виждал оттогава.
— И не смята за важно да го поиска, така ли?
— Точно така. Джордж винаги спазва правилата. И е запален филателист между другото. Има пълна серия от Тринидад и Тобаго. — Мъроу се престори на отегчен. — Кажи ми, че не се налага да се навъртам повече около него, моля те.
— Ако не искаш да умираш от скука, не е трябвало да ставаш юрист.
— Съжалявам. На кого звъниш?
— На Катафалку — отвърна Карп и натисна бутона за бързо набиране. Изчака. После Мъроу чу: — Бъч Карп е. Лу там ли е?… Да… Лу?… Да, да, добре съм. Слушай, Лу, за случая „Кули” — дали ще ми изпратиш доклада на отдел „Убийства”?… Защото искам да го прочета… Ъхъ… Фулър се занимава със случая? Защо?… Ъхъ… Добре, Лу. Разбирам… Ще се чуем по-късно. — Затръшна слушалката. — Шибана работа!
— Охо! — обади се Мъроу.
— Точно така: Охо! — Карп сплете пръсти, постави длани на тила и се облегна назад. След минута-две, през които помощникът буквално виждаше как мислите се въртят из главата му, той подхвана: — Мъроу, ситуацията е интересна. Колегата ми господин Фулър е информирал един от чудесните ни ръководители на звена, че всичко, свързано с появата на детектив Кули пред съдебните заседатели, ще се докладва само на него и на никой друг. Въпросът ми към теб е: какво да направя аз?
Мъроу изчака миг, за да съобрази дали въпросът не е риторичен. Видът на Карп му подсказа, че не е. Затова отговори:
— Първо, това е сериозно уронване на авторитета ти. Ти си началникът, който отговаря за предприемане на действията. Той е началник на администрацията. Тук определено става въпрос за действие и затова…
— Така ли е наистина? „Връзки с обществеността” са подчинени на администрацията. Случаят с Кули може да изиграе огромна роля за имиджа на прокуратурата пред обществеността. И върху политическото бъдеще на областния прокурор. Фулър няма да е доволен, ако нещо се обърка.