Карп добре знаеше, че „Ла Пелусе” е едно от забележително многото на брой места в града, където обядът струва към стотина долара, и то без бакшиша и пиенето. Намираше се на Шестдесет и шеста близо до „Лексингтън”. По прозорците от матирано стъкло се четеше името на заведението, изписано със златни букви, а над лъскавата черна врата имаше черен навес. Никога не го бе посещавал, защото беше старомодно момче и смяташе, че сто долара са си значителна сума — ако ги загубиш на улицата, настроението ти ще се развали за цяла седмица.
Влезе в малкото преддверие, мина край мрачния на вид салонен управител и се озова сред помещение в меки сиви тонове, където бели аплици осигуряваха светлината за осемнадесет масички, издигнати като олтари; по протежение на лявата стена имаше подиум. Всички маси бяха заети. Докато следваше салонния управител, Карп забеляза известни лица: популярни филмови звезди, телевизионен водещ. Мина му през ума, че дори имената на по-непознатите посетители са свързани с доходоносен бизнес. Шели Солотов седеше на една от масите с прилепен към ухото мобилен телефон. Щом зърна Карп, се усмихна, махна му, премести телефона да се здрависат, без да става, и като покри слушалката, промърмори:
— Бъч, отдавна не сме се виждали. Ще пийнеш ли нещо? След секунда приключвам.
Карп се настани и внимателно разгледа мъжа, докато говореше. Беше едър, малко по-нисък от Карп, но по-тежък; далеч по-тежък от времето, когато двамата работеха в прокуратурата. Тъмната му коса, средно дълга, преминаваше в привлекателно побелели тук-там бакенбарди. Постигаше се единствено с посещения в скъпи салони и постоянни грижи. Приятният загар на лицето навеждаше на мисълта за яхта. Изглеждаше добре и приличаше на манекен. Карп го огледа по-внимателно около очите и скулите за издайнически белези от хирургическа намеса и му се стори, че вижда леко втвърдяване на мускулите отдолу. Солотов забеляза изпитателния поглед и му намигна. Имаше големи, блестящо кафяви, прозорливи очи. Костюмът му беше от лъскава сива материя. Карп знаеше, че е италианска и скъпа, но лично той не би облякъл такова нещо дори да отиваше на маскен бал. Вратовръзка с метален бронзов оттенък излизаше изпод колосаната яка на бяла копринена риза с фино избродирани монограми по маншетите. Скъп часовник, малки златни ръкавели с инкрустиран оникс.
Солотов отново премести слутдалката.
— Не, не, Чарли, никакъв затвор този път — говореше той в момента. — Целият случай е съмнителен… Точно така… Не могат да използват тази улика, Чарли… Повярвай ми… Добре, ще му се обадя, след като обядвам. Трябва да прекъсна. Да, да, ще се чуем.
Солотов се усмихна и докато изключваше телефона, поклати глава.
— Тукашният ми съветник. Случаят е в Кънектикът. Нищо особено, но Чарли е нервен като девица. Знаеш ли кой е баща му?
Карп призна, че не знае, и Солотов съобщи името на бивш американски сенатор.
— С това ли се занимаваш, Шели? Оправяш тъпи богаташки деца, замесени с наркотици?
— С техните пари си плащам наема. А ти? Още ли пълниш затворите с тъпи деца на бедняци?
Карп сви рамене и се усмихна светски.
— Не аз съм писал закона.
— Недостоен отговор. Недостоен за теб, имам предвид. По-подхожда на средно интелигентен прокурор.
Появи се келнер с меню, дълго поне половин метър. Солотов махна с ръка.
— Джулиъс, просто кажи на Сирил да ми направи един от омлетите си с трюфели. Знае как го обичам. Искам още салата от авокадо и минерална вода.
Карп отвори менюто за момент, затвори го и го върна на келнера.
— Ще взема сандвич с кълцано месо върху ръжен хляб, картофена салата и газирана вода с портокалов вкус.
За момент очите на келнера се разшириха; погледна нервно към Солотов, после се усмихна снизходително на шегичката на господина. Карп отново се обади:
— Кажи на Сирил да направи и на мен омлет, но да не слага много трюфели. И останалото да е същото.
Мъжът се отдалечи.
— Е — възкликна Солотов, — много време мина. Колко — петнадесет години ли?
— Горе-долу. Добре изглеждаш. Богатството ти подхожда.
— Знаеш ли, и на мен ми се струва така. Откровено казано, съм изненадан, че още работиш там. Чух, че преди време си напуснал, но пак си се върнал, така ли?
— Джак ме помоли да се занимавам с убийствата и аз го послушах.