— Но после са те изхвърлили. Все същата надпревара ли е?
— Да. Историята е дълга. Хората протестираха с надписи: „Ку клукс-Карп”. Стават подобни неща в Ню Йорк. За известно време Джак ме скри сред персонала, а сега съм главен помощник-прокурор.
— Невероятно! — поклати глава Солотов. — Как понасяш всички онези бездарници там?
— Не са чак толкова бездарни. Роланд е още при нас. Помниш ли Роланд? В страната няма по-добър от него, става ли въпрос за разследване на убийство.
— А, да, Роланд. Русото чудовище. Той е изключение от правилото. Продължава ли да щипе секретарките по дупетата?
— Поне не видимо. В това отношение има разпореждания.
— Да бе. Почти забравих за гадната бюрокрация. А и за корупцията.
— Работа ли се каниш да ми предложиш? Или само се опитваш да ми развалиш настроението?
Солотов се засмя гръмко.
— Работа ли? Само кажи, че искаш.
— Май не.
— Сериозно? Защо?
Карп сви рамене. Току-що изречената реплика беше започнала да му омръзва.
— Явно обичам да върша общественополезна дейност на държавна служба.
Не прозвуча кой знае колко убедително.
Другият мъж скочи.
— О, престани. Общественополезната дейност е за децата. Тя е като школа: научаваш как работи системата, какво обичат съдиите, натрупваш малко съдебен опит. Но да го работиш постоянно? Това е определено дейност за губещи. Нещо като санитарна работа. Прочистваш улиците от тъмнокожите, за да не се налага по-качествената част от обществото да ги вижда. Направо е смехотворно.
— Не е съвсем така. Смей се, ако искаш — а съм убеден, че точно това ти се прави, — но в края на деня осъзнаваш, че между анархията и полицейската държава ни е останала само системата.
Последва високомерно изсумтяване.
— Да. Сякаш чувам Франсис П. Гарахи. Добре помня стария мошеник. Господи! Умен и компетентен човек като теб… Все едно да срещнеш пораснал мъж, който продължава да събира бейзболни картички и да си играе с тях.
— Фил Гарахи беше какво ли не — обади се Карп с известна строгост в гласа, — но не и мошеник.
— О, я престани! Нищо не струваше като прокурор. Управляваше институцията години наред — направо като Брежнев, — но дори по негово време мафията контролираше половин дузина от основните индустрии, всички профсъюзи и Тамани Хол*. Корупцията бе направо заразителна, буквално всяко ченге в града беше в списъка, а заниманията на Гарахи се свеждаха да предотврати скандални предавания по телевизията.
[* Тамани Хол — мъжки клуб в Ню Йорк през XVIII век. Днес така наричат партийното ръководство на Демократическата партия в Ню Йорк. — Б.пр.]
— Позволи ми да не се съглася с теб, Шели.
— Защо? Не отговаря ли на истината? А и този тип извади огромен късмет. През цялото време, докато беше начело, нивото на престъпността бе най-ниското от векове насам. Вероятно има значение, че полицията вилнееше и упражняваше терор в по-непривлекателните части на града. Правило ли ти е впечатление как по снимките на Таймс скуеър от 40-те и 50-те години няма лице на чернокож? И на Пето авеню. И в Сентрал парк. Ето защо се ползва с такава слава. А иначе е царяла тотална корупция. И не си въобразявай, че и сега не е така.
— Не приемам това мнение, казах ти — повтори Карп с нетърпящ възражения тон.
Солотов го изгледа дълго и изпитателна Карп долови нещо, което не успя да определи точно — не страх, но… В следващия миг то изчезна и Солотов отново се изсмя.
— Ама те впрегнах, а? Продължаваш да си мърморко… Добрият стар Бъч. А, ето и омлетите.
Започнаха да се хранят. Разговорът се измести към незначителни неща: спорт, политически вицове, шутовщината на съдиите, филми, семейства. Солотов бил женен за трети път — за наследница на козметична империя, притежавал голям собствен апартамент на Парк авеню, извънградска къща и членувал в най-добрите клубове, които приемали евреи. През по-голямата част от времето говореше той. Е, може и да се фукаше малко, но не се ли долавяше и известно отчаяние? Карп се запита защо този човек се опитва да пробута историята на живота си на полунепознат и защо се напъва да проникне в неговия. Твърдо бе решил обаче да се държи добре по време на обяда и убедително успяваше да прикрие липсата на внимание от време на време. Хвана се, че мислите му се насочват към случая „Кули”, но продължаваше да възклицава в подходящи моменти или да задава адекватни въпроси. В главата му се зароди идея; оформилият се план бе малко рискован, но приемлив.
Свършиха. Карп отказа десерт и се загледа как Солотов напластява стените на артериите си с крем брюле. Солотов проведе още един разговор по мобилния телефон. Когато излязоха на улицата, към него приближи сребристосив „Линкълн”.