Солотов разтърси енергично ръката на Карп и заяви:
— Ей, преди малко говорех сериозно. Адски ми е неприятно умен тип като теб да си губи по такъв шибан начин времето. — Сниши глас: — Прокуратурата не е място за yiddisheeh kop, bubeleh — еврейско ченге — и ти си наясно с това. Остави християните да се занимават с боклука. Ще се видим пак, приятел.
Не и ако успея да го избегна, помисли си Карп, но се насили да се усмихне любезно, докато вратата на колата се затвори. Изчака да се появи и неговата кола. В това време планът бе почти съставен. Именно затова продължавам да работя в прокуратурата, помисли си той, наблюдавайки отдалечаващата се лимузина.
6
В Седемнадесети полицейски участък дежурният насочи Марлин към детектив на име Фред Парадисо. Откри го в типична служебна канцелария, описвана толкова често, че й се струваше позната като баня в апартамент в някое от градските предградия. Мирисът на прегоряло кафе и тъга се примесваше с евтините одеколони на обитателите. Парадисо се оказа едър мъж с мазни оредяващи черни коси и глава несъразмерно по-широка при брадичката, отколкото при челото. Имаше големи, дружелюбни очи, които лъжеха. „Ей, и аз съм мърляч като теб, така че ми имай доверие”, сякаш казваха те. Марлин се представи и поиска да види дъщеря си.
— Разбира се, госпожо Чампи — отвърна детективът, — но бих искал да поговоря с вас преди това. Желаете ли кафе или безалкохолно?
— Искам да видя дъщеря си.
— След секунда. — Посочи с пръст. — Седнете.
Марлин вирна брадичка и седна.
Парадисо се настани удобно в стола и отвори бележник.
— Добре. Тук пише, че днес в два и четиридесет и шест следобед на 911 се е получило обаждане от дъщеря ви. Съобщила е за мъртво тяло в саморъчно направен подслон при железопътното депо. Казали й да изчака полицията. В два и петдесет и седем патрулна кола пристигнала на Единадесета и Тринадесета улица и полицаите се отправили към мястото, описано от дъщеря ви. Открили подслона от пресовани вестници. Очевидно там е някакво свърталище на бездомници.
— Да, знам — увери го Марлин нетърпеливо.
— А, така ли? Често ли ходите там да си контактувате с бездомниците?
— Не. Но тя го прави.
— Искате да кажете, че й позволявате да се среща с тези хора? Не е бегълка от къщи, така ли?
— Не, не е. Детективе, каква е целта ви? Искам да видя дъщеря си незабавно.
— Само секунда, да приключа с това. — Погледна отново в бележника. — Полицаите влезли в изградената от картони конструкция и открили черен мъж, по-късно идентифициран като Джером Уоткинс. Установили, че смъртта го е застигнала именно там. Обадили се в участъка и аз и партньорът ми се озовахме на мястото. В момента го водим като убийство и правим необходимите разследвания. Наобиколихме всички други обитатели на мястото и открихме дъщеря ви в структура от щайги. Там се подвизава черен мъж на име Али Рашид Халифа, известен още като Мойсей Белтън. Белтън има досие: въоръжен грабеж, побои, дребни кражби. През 80-те години е лежал за кратко няколко пъти в затвора. Знаете ли, че дъщеря ви се навърта около такъв тип?
— Да.
— И одобрявате?
— Детективе, разследвате годността ми като родител ли?
— Не… Просто се опитвам…
— Тогава стигнете до същината, свършете, каквото имате да правите, и ме оставете да видя дъщеря си!
Парадисо придоби оскърбено изражение.
— Добре. Дъщеря ви е открила трупа. По думите на въпросния Али, или Белтън, отишла и позвънила на 911 напълно овладяно и хладнокръвно, но после се сринала. Али, или Белтън, твърди, че я утешавал, когато сме пристигнали. Изглеждаше сякаш е плакала между другото. И така — към същината…
— Благодаря.
— Подслонът, където е намерен мъртвецът, е бил обитаван от мъж на име Джон Карей Уилямс, известен като Тенекето. Купувал празни консервени кутии от други бездомници, пресовал ги и ги откарвал на вторични суровини. Очевидно този човек е бил нещо като специален приятел на дъщеря ви. Доста ни се ще да поговорим с него.
— Смятате, че той прерязва гърлата на бездомниците?
При тази забележка овладяното поведение на Парадисо почти изчезна, но той се прокашля и съвзе.
— Господи, нищо не съм споменавал за убиеца на бездомните. Дори не съм казал, че вратът на Уоткинс е бил прерязан.
— Но е така, иначе нямаше да разигравате тази комедия пред мен. Колко стана броят на жертвите? Четири? Дори да отнема живота на отхвърлените от обществото, все пак имате случай на масов убиец. И смятате, че Люси е видяла нещо или знае нещо за това Тенеке.
— Да кажем, че не е особено сговорчива.
— Ако ме оставите да поговоря с нея, детективе, ще ви съобщя дали знае нещо, или не. Или предпочитате да започна да се държа към вас като адвокат?