— Убийство ли? Това пък откъде дойде?
Карп потупа папката.
— Оттук. Слушай: не се съмнявам, че става въпрос за нелепа престрелка. Но и ти, и аз знаем, че няма как да повдигна обвинение поради причините, които преди малко така красноречиво изброи. Но и друго ме тревожи. Искам да знам защо две разумни, компетентни ченгета подхващат преследване, вадят оръжие и стрелят, за да спасят откраднатата спортна кола на някой зъболекар. Ха! По лицето ти е изписано, че това притеснява и теб. Видял си същото като мен, докато чете доклада.
— Глупости!
— Познавам те прекалено отдавна, Клей.
Фултън тропна с длани по масата и привлече погледите на посетителите от съседните маси. В това заведение не беше обичайно да се тропа по масата. Като се стараеше да контролира гласа си, с изпъкнали по челото вени той просъска:
— И какво точно очакваш да направя, приятел? Да хвърля детето на Рей Кули на лъвовете ли?
— Не, разбира се. Но според мен е доста лесно да се разбере дали наистина става въпрос за преследване на открадната кола, дали е била обявена за издирване и дали Кули е съобщил, че предприема преследване. Ти си там, където се събират всички доклади за престъпността, където се преценяват сродните схеми на действие. И ако се окаже, че всичко е така… Просто ще ми кажеш, че е било момчешки изблик, погрешна преценка на обстановката. Били са отегчени, било е посред нощ, покрай тях минава крадена кола, те решават да се справят със случая, за да мине по-бързо времето. Но онзи побягва, нещата излизат от контрол, адреналинът се повишава, разлетяват се куршуми… Честна дума — страшно ще ми допадне такъв вариант. Само ме увери, че е било така, и никога повече няма да го споменавам. Не е като да нямам с какво друго да се занимавам.
— А ако се окаже, че историята не е тази?
— Ако не е… О, по дяволите! Тогава, както постъпвам винаги, ще решавам какво да предприема на базата на наличните улики и естеството на случая. Но тогава ти не участваш. Името ти въобще няма да бъде споменато.
— Най-добре ще е така, Бъч. Нямам намерение да се отказвам от службата си.
Фултън се изправи рязко, хвърли няколко банкноти върху масата и излезе. Карп го догони на тротоара под козирката на ресторанта с тента на розови и светлозелени райета
— Сега вече ме мразиш, така ли?
— О, по дяволите, не знам — отвърна Фултън с изражение на отвращение. — В старите времена, когато работехме заедно и хич не ми пукаше какво мислят шефовете, щях да те подкрепя без никакъв проблем. Но сега там горе сме екип и всеки се надпреварва да докаже, че не е шибан расист. Стига се дотам да имат нужда от няколко черни мутри по горните етажи. Добър съм в работата си, съзнавам го, но съвсем точно знам, че съм част от играта им. Междувременно обаче съм там и мога да направя доста добро не само за себе си — не съм такъв, по дяволите, знаеш, — но и за самата служба и така малко да неутрализирам схващането, че всеки черен на улицата е престъпник. Друго е лошото сега. Началник съм и се налага да действам като такъв и макар да ме е яд, явно съм се приспособил към този начин на мислене. Получих поста, сега трябва да си платя. — Фултън се усмихна леко и раздруса ръката на Карп, когато служебната му кола се приближи до тротоара. — Помагай ми да остана честен, Бъч. Но не прекалено честен, чуваш ли?
— Готово — прие Карп и продължи: — Ти май почти си готов да се съгласиш да разговаряш с партньора му Неш.
— Защо? Защото е чернокож ли?
— Не. Заради онова, което каза: да направиш добро, да неутрализираш другите. Винаги си следил зорко чернокожите детективи да се издигат в службата. Ако не греша, той може и да е закъсал. Казал е някои неверни неща, за да прикрие партньора си. Познаваш ли го?
— Всъщност — да. Правилно се досети. Добър човек, жена, деца, солидно ченге. Няма начин — повтарям, — няма начин да го замеся в тази помия. Изключено е, защото разговорът ми с теб въобще не се е състоял.
— Но ще провериш дали са направени онези обаждания, нали?
— Да. Дай ми два дни. Ще ти звънна — увери го Фултън през задния прозорец и колата потегли.
Мъроу се яви при Карп късно през деня.
— Е? — посрещна го Карп.
Седеше удобно с купчина досиета в скута и вдигнати върху бюрото крака.
— Както се очакваше. Никакъв обвинителен акт, всичко мина по мед и масло. Докато ние разговаряме, Кули и Неш са отново на работа. — Карп кимна и продължи да чете. — Какво ще предприемеш, шефе?
— Какво мога да предприема? Видя ли това?
Мъроу пое малката изрезка от колонката с местни новини, които „Таймс” пускаше всекидневно на някоя от задните си страници. Прочете: „ Полицията застреля автокрадец на магистралата „Хенри Хъдсън”. Полицаи, преследващи автокрадец, открили стрелба, когато крадецът обърнал колата и се опитал да удари полицейска кола без отличителни знаци. Шон Ломакс, двадесет и три годишен, живеещ на Сто двадесет и седма улица № 312, е загинал на място. Полицейски източници съобщават, че господин Ломакс е имал дълго полицейско досие. Двамата полицаи не са пострадали.” Мъроу остави изрезката върху бюрото.