— Пастор ли е?
— Не. По-скоро онова, което наричат монах трета степен. Не знаех, че имало и такива. Живее в католическо общежитие в Долен Ийст Сайд. По думите му бил в разни размирни места. Говорихме предимно за тях — Босна, Судан. Ако щеш вярвай, но умира да се върне там. Както ти споменах — всички се държахме очарователно, дори Марлин. Показваха привлекателната си католическа същност. Говориха и за Светия дух.
— И ти се почувства пренебрегнат?
— Малко да. Не се чувствах стъпил на здрава почва. Искам да кажа, ако детето ти се мотае с безделник, е едно. Ще намериш начин да го прогониш. Но ако се мотае… Не знам как да се изразя… Направо светец, какво ще кажеш? „Бъди малко по-зла, скъпа?”
— Допускаш ли, че този тип се възползва от нея?
— Какво? Сексуално ли имаш предвид? От Люси? — Карп го зяпна. — Знаеш ли — това е единственото нещо, което въобще не ми мина през ума. Нито веднъж.
— Таткото винаги узнава последен.
— Така е, но не това ни притеснява във връзка с Люси. Особено при този тип. По-скоро се безпокоя, че един ден ще получим картичка от Конго: „Скъпи мамо и татко, тук, в разгара на партизанската война, се грижа за прокажени. Не се тревожете“. — Карп се засмя. — Иди имай деца. Сега съм наясно.
— Ще ми се да ти дам някакъв съвет — обади се В.Т., — но както ти е известно, Анабел и аз нямахме това щастие. Самия мен като дете постоянно ме заплашваха, че ще ме дадат във военно училище.
— Не ме устройва — отвърна Карп, — макар от време на време Марлин да беснее и да заявява, че ще я изпрати да учи извън града.
Побутна полуизядената, нарочена за солена, кифличка и направи знак на сервитьорката за още кафе. Нюбъри се възползва от момента да изучи приятеля си по-внимателно. Не е щастлив човек, помисли си той, и това не се дължи на дъщеря му. Кожата на лицето му имаше онзи опънат и блед вид, което опитът го бе научил — говори за напрежение и стрес. Усмивките му изглеждаха пресилени, сякаш иска да прикрие някакво страдание.
— Как върви работата ти? — попита Нюбъри небрежно.
— Нищо особено. Пъхам разбойниците в затвора.
— Не, не. Изплюй камъчето — какво не е наред.
— Разполагаш ли с достатъчно време?
— А, значи е дълга история, а?
— Полудълга. — И Карп се впусна да разказва за случая „Кули”, за положението около предстоящите избори, за отвратителния Нортън Фулър и какво възнамерява самият той да направи с него. Най-накрая Карп попита: — Е, какво мислиш?
— Според мен имаш сериозен проблем. Клей звънна ли ти вече?
— Още не.
— Интересна морална ситуация. И двамата искате да се задържите на работните си места, защото още се чувствате полезни, а алтернативата да ви измести някой некомпетентен глупак ви се струва ужасна. Но вероятно ще се наложи да си затворите очите пред някои лоши неща, за да се задържите там, и тогава е редно да се запитате къде точно ще теглите чертата. Като при списъка на стария Шиндлер: добрите немци…
— Сравнението не е особено честно — прекъсна го Карп.
— Каквото и да стане, никой не се кани да ме изпрати в Дахау.
— Не. Когато напуснеш прокуратурата, ще бъдеш обречен на частна практика с шанса за огромно богатство и това ще ти попречи да попаднеш в рая. Някои хора — като Люси например — ще ти кажат, че в сравнение с това е за предпочитане да идеш в Дахау.
— Не ми помагаш особено — промърмори Карп леко навъсено.
— Вярно. И причината е една: водим този разговор — или подобен — за четиристотин и дванадесети път. Ти си по същество честен и почтен човек, а работиш във висшите сфери на система, която по същество е нечестна и непочтена. Притежаваш достатъчно власт да поемаш отговорност, но не дотам, че да промениш нещата към добро. Така че изборът ти е — отново за четиристотин и дванадесети път, — първо: да напуснеш и да си изкарваш прехраната по друг начин; второ: да се кандидатираш за мястото на областен прокурор или политик, където да си облечеш рицарските одежди и да се бориш за справедливост, без да са ти вързани ръцете; трето: направи няколко услуги на политиците и те ще те направят съдия, а това ще ти даде възможност да раздаваш правосъдие, което ще ти допада до сетния ти дъх. Постоянното ти неодобрение към прокурори, които не играят по твоите правила, не те е направило щастлив и няма да се почувстваш такъв и в бъдеще. Редно е да признаем, че Киган е с по-различен морал от Блум, но очевидно и той не е достатъчно чист за теб. А до повторната поява на такъв като Франсис П. Гарахи, политически типове като Фулър постоянно ще ти пречат. Това е част от системата.