— Не е проблем, Нортън — парира го Хръкани. — Наричаме ги случай. Някой застрелва някого, ние разследваме и стигаме до заключение, след което или подвеждат стрелеца под отговорност, или не.
Беше ред на Фулър да забели очи.
Карп погледна Киган право в очите.
— Джак, какво точно става?
— Преди малко — отвърна Киган — ми се обади Шели Солотов. Помниш ли Шели, Бъч?
— Да. Обядвахме заедно миналата седмица.
— Представлява Сибил Маршак. Миналата седмица застреляла крадец в гараж в центъра на града и избягала от местопрестъплението. Обадила се на Солотов днес сутринта, а той — на мен. Сега решаваме как да се справим с тази каша
— Коя каша? — попита Карп невинно. — Роланд току-що посочи, че тук спазваме определена процедура. Защо не я следваме?
— О, моля те! — простена Фулър. — Абсурдно е да се преструваме, че Сибил Маршак е равнозначна на дрогирано хлапе с пистолет.
— Тя не е дете — обади се Роланд. — Поне в това отношение си прав, Нортън.
— И е имала пистолет — добави Карп. — За наркотици не знаем. Шели спомена ли наркотици?
— Много смешно — просъска Фулър кисело. — Но журналистите ще ни се нахвърлят всеки момент и затова трябва да уточним позициите си. Очевидно ще успеем да ги забавим известно време, да им подхвърлим някакви глупости: „Разследването продължава”, „Няма да коментираме, докато го приключим, но след това”… Та тя е проклетият ключ към цялата предизборна кампания. Контролира около тридесет процента от гласовете в Манхатън…
— И? — прекъсна го Карп.
Фулър се смая.
— Ами… Те са ни необходими…
Млъкна ядосано.
— Да, трудно е да се каже направо — отбеляза Карп. — Да притиснеш някой окаяник по политически причини е обичайна практика, но да проявиш снизхождение към някого по политически причини е престъпление, нали?
— Кой говори за снизхождение? — възрази Фулър. — Не съм споменавал такива думи.
Карп се направи, че не го е чул, и се обърна към Хръкани:
— Разполагаме с известни факти, предполагам.
— Да. Говорих с Джим Рейни от градското управление. Жертвата е бездомник на име Рамси. Дезмондо Рамси. Има кратко досие за притежаване на наркотици и кражби. Лежал е малко в затвора. Няма обвинения в насилие или притежаване на оръжие. Тялото е намерено в гараж на Петдесет и пета, близо до Бродуей, и е било мъртво от два часа, когато са го открили. Анонимно обаждане. Понеже става въпрос за бездомник, сметнали, че отново е работа на серийния убиец и го предали на екипа, който се занимава със случая — на някой си детектив Парадисо от Седемнадесети участък. Занимавали се със случая известно време, но решили, че не става въпрос за същия убиец, и Ед Растенбърг — партньорът на Парадисо — го върнал в градското управление. Вярно, минало е известно време, но Рейни все пак се захваща и проучва приятели, контакти, врагове и така нататък. Не открива нищо. Добре — става въпрос за бездомник и няма да си даваме излишен труд, но чест му прави на Рейни, че проявява упорство. Решава да провери колите, намиращи се в гаража, където е станало произшествието. На входа има видеокамера и доста добре записва регистрационните номера. Той проверява всички коли, паркирани в гаража приблизително по това време. Не е лесна работа, но успял. Сдобил се със списък от имена и в началото започнал да се обажда само за да поразузнае нещо: дали някой е виждал този тип, дали е забелязано нещо особено. Обадили се и на Маршак.
Хръкани направи многозначителна пауза.
— Вчера ли е станало? — попита Карп.
— Да. А днес сутринта тя звъннала на адвоката си и се явила в полицията. Не е било хубаво от нейна страна да напусне местопрестъплението, да се укрива. Съвестта й се пробужда едва когато ченгетата започват да разпитват. Непослушната, палава Сибил, а се прави на такава голяма либералка. Историята й е, че била в шок, изпаднала в стрес и дълбоко съжалявала.
— Рейни ли я е разпитвал? — попита Карп.
— Да. Не е извлякъл кой знае колко — било е в присъствието на адвоката й. По неговите твърдения Рамси се бил приближил с нож към нея и тя го застреляла. Обадила се на 911, без да се представи. Това отговаря на истината. Но — Хръкани отново направи многозначителна пауза — …на местопрестъплението не е открит никакъв нож. Имало обаче часовник. Златен дамски „Ролекс” в джоба на жертвата.
— Часовникът на Маршак — заключи Фулър. — Това доказва всичко. Той го е свалил от китката й и тя…
— Не — прекъсна го Хръкани усмихнат. — Не е на Маршак. Не знае нищо за часовника. Упорито повтаря, че е размахвал нож. Но към момента не разполагаме с нож, разполагаме с часовник.
— Свидетели? — обади се Карп.
— Маршак споменава — отвърна Хръкани, — че й се сторило как някакъв друг тип се навъртал наоколо сред колите, докато Рамси я е нападал. Също чернокож. Щяла да го разпознае, ако го види. Поне така твърди. Ченгетата търсят, но… — Махна с ръка. — В основни линии налице е едно: жена стреля и убива невъоръжен мъж, но разполагаме само с нейната дума, че той я е нападнал. Може да повдигнем обвинение за непредумишлено убийство и напускане на местопрестъплението.