— Непредумишлено убийство? — извика Фулър вбесен. — Луд ли си? Срещу Сибил Маршак? Господи, тя ще стане героиня в очите на всяка жена, до която някой някога се е приближавал в гараж. А думата й? Господи! Ако не вярваме на жена като нея, на кого да вярваме?
Карп и Хръкани се спогледаха. Очите на Хръкани почти се губеха под надвисналите му клепачи. Прокурорът старателно разглеждаше върха на незапалената си пура, сякаш отговорът бе изписан там.
Хръкани се обади:
— Какво предлагаш, Нортън? Да я смъмрим и да я пуснем, а и не само това, но и да предложим нов закон: всяка богата бяла кучка има право да убие беден чернокож и никой няма да й търси отговорност. А защо не разрешим да са двама или трима?
— О, престани, Роланд — просъска Фулър. — Защо да не приемем думата й? Не е познавала типа, нито е щяла да спечели нещо, като го застреля. Да не я мислиш за смахната расистка? Точно Маршак? Страх я е било за живота й, иначе нямаше да го направи. Ако това не ти е ясно…
Карп забеляза как пребледнява Фулър, когато се ядоса, а Хръкани почервенява и се запита разсеяно дали това говори за темпераментите им. Хръкани точно започваше язвителна лекция на тема „Обвинени в престъпление хора често злоупотребяват с истината”, когато Карп промърмори почти на себе си:
— Вероятно наистина се е страхувала за живота си. Смятала е, че я преследват.
Всички се вторачиха в него.
— Откъде знаеш? — попита областният прокурор.
— Клиентка е на съпругата ми. Не, не… Май само се е консултирала с нея. Марлин я е следила два дни, но не забелязала никого. Това не означава, че някой не е бил по петите й.
— Ето! Виждате ли! — извика Фулър победоносно.
— Почакай — сряза го Карп хладно. — Това означава друго: била е на тръни. Не е задължително да има нещо общо със стрелбата, с която се занимаваме. Според мен обсъждаме нещата малко преждевременно. Не разбирам защо сме тук. Очевидно можем да повдигнем обвинение срещу госпожа Маршак на базата на фактите, с които разполагаме в момента. Както Роланд предложи, защо не я обвиним в непредумишлено убийство и да видим какво ще се случи. Ако полицията открие свидетел, съобразно неговите показания и в зависимост доколко ще му повярваме, ще преразгледаме обвинението си. — Погледна прокурора. — Греша ли в нещо, Джак? Ще замесваме ли политиката, когато повдигаме обвинения?
Киган остана загледан в Карп дълго, преди да отклони очи, за да хвърли бърз поглед към Фулър.
— Не, естествено — обяви Киган накрая. — Ще повдигнем обвинение и ще решаваме след появата на свидетел, ако такъв се яви. Още е рано да взимаме друго решение.
Съвещанието свърши, но Киган направи знак на Фулър да остане, за да поговорят за медиите и политиката.
Карп покани Хръкани в кабинета си.
— Какво мислиш?
— За всичко това? — Хръкани махна с ръка към кабинета на прокурора. — Чиста политика. Според мен Джак е изплашен от предстоящите избори, а мижитурката се възползва от положението. Не сме имали сериозна надпревара в изборите за областен прокурор не помня откога, а сега предстои такава. Макбрайт цитира данни как обвиняваме хора заради цвета на кожата им, как никога не преследваме лошите или корумпираните, нито привидно почтените хора, които живеят на гърба на онеправданите, и така нататък. Това са пълни глупости — за нас поне е ясно, — но насреща си имаме електорат, готов да се заслуша повече от всеки друг път в подобни небивалици. Ако Макбрайт спечели техните гласове, Джак ще има проблеми. Да предположим, че ще се държи за профсъюзите и ченгетата. Тогава развръзката ще бъде в гласовете на либералите, а ние в това време обвиняваме ръководителката им в убийство. Страхотно, няма що.
Изсмя се горчиво.
— Смяташ ли, че Джак или Фулър… О, не знам какво да кажа! Ще потулят ли този случай, за да спечелят изборите?
— Не за да спечелят изборите. Това — не. Но Джак не се тревожи единствено за изборите, нито дори предимно за тях, ако трябва да съм честен. Не съм наясно обаче дали дребният Нортън го съзнава. Видя ли го? Изплашен е до смърт дали ще получи мечтания си съдийски пост. Вижда как му се изплъзва от ръцете, защото ако старата Сибил си получи заслуженото и партията реши, че Джак не е дръпнал всички конци, за да я отърве, Нортън никога няма да бъде номиниран, освен ако не се премести в Северна Дакота и не започне нов живот под друго име. Сибил дърпа конците на всички политици в щата.