— И теб не ти пука от това — промълви Карп безизразно. Отношението на Роланд винаги го дразнеше малко — а този път раздразнението му бе далеч по-голямо. Макар Роланд да подкрепи Карп в желанието му към случая да се подходи без страх или снизхождение, очевидно Хръкани имаше нещо лично към обвиняемата.
— Никак, приятелю. О, страшно ще ми бъде приятно да сгащим старата лицемерна кучка и да напъхаме дебелия й задник в затвора за дълго.
— При положение че е виновна.
— Да — съгласи се Хръкани неангажиращо. — Всъщност най ще ми хареса, ако Маршак е убийцата на бездомните, но ще трябва да се задоволим със сега възникналия случай.
— Значи ли, че Маршак не ти е официално клиентка? — попита Лу Озбърн.
— Официално не е — отвърна Марлин.
Седяха в луксозния, старомодно обзаведен кабинет на Озбърн, където не се виждаха обичайните стъкло, хром, полирано дърво по бюрото, шкафовете и столовете. Налагаше се обаче Озбърн да се примири с нашествието на съвременните технологии. Зад бюрото му имаше мощен компютър, а два големи екрана бяха поставени върху шкафа с книги до стената. На единия бяха изписани данните от борсата, а по другия течеше Си Ен Ен без звук. По останалите стени — онези, които не представляваха прозорци — бяха окачени снимки на Озбърн със знаменитости, разни грамоти и сертификати и голяма абстрактна картина с маслени бои.
На въпросителния поглед на Озбърн тя отговори:
— Когато някой дойде и заяви, че го преследват, първо проверяваме дали има сериозни доказателства. Иначе излиза, че сме терапевтично отделение, а не служба за осигуряване на защита. Дори ВИП персоните са откачени понякога, колкото и да е трудно да се повярва.
— Но все пак някой наистина е преследвал Маршак, нали? — Посочи с брадичка телевизионния екран. — Затова е носила пистолет, както твърдят. Страхувала се за живота си.
— Възможно е да е така, но ние не видяхме някой да влиза след нея в гаража. А бяхме там. Маршак за малко да ме прегази. Тя наистина беше изплашена и нищо чудно в паниката си да е застреляла някой бездомник, приближил се до нея, за да я попита колко е часът. Казах й да се отърве от пистолета.
— И сега си свидетел. Налага се да дадеш показания срещу нея — видяла си я там по време на стрелбата. И ще излезе наяве, че е била при теб и е споделила за страха си, а ти си й казала да отиде на психиатър. Господи! Нали именно затова имаме отдел за ВИП персони? След като известна жена се обърне към теб, не ме интересува дали твърди, че я преследват марсианци. От теб се иска да осигуриш някой да я следи!
За миг я погледна хладно, а после обърна очи към екрана.
Тя реши да не се гневи.
— Успокой се, Лу. Не си ядосан нито заради мен, нито заради Сибил Маршак. Но, доколкото се досещам, няма никакви новини около Пери или неговите хора.
— Нито думичка. Олег излетя натам, щом узнахме, естествено, и сега е в планините с екипа, който събрахме. Вярно, разполага с достатъчно контакти на Изток, но… Никой не знае дали случаят не е политически, албанци или сърби, или е просто банда, която работи за себе си.
— Ако допуснем, че има някаква разлика. Мислил ли си да поотложиш разпродаването на акциите?
При тези думи Озбърн хвърли поглед към екрана с данните от стоковата борса с надеждата да види шеметното поскъпване на своите акции вдругиден.
— Говоря с брокерите цяла сутрин. В паника са. Ако не излезем на пазара в уречения час, това ще бъде знак, че не сме готови. Ще минат години, преди да успеем отново да се появим. — Пак хвърли поглед към екрана. — Като омагьосан си. Щом веднъж се хванеш на хорото, не можеш да се откъснеш. А какво става с певицата?
— С Келси ли? И там има проблем. Но я следим, без да замесваме нейните хора. Поставили сме човек в сградата. От нула до седем. И ходим по петите й, когато излиза. Знае това, но не и за човека вътре.
— А Кулман? Преследвачът?
— На свобода е и го търсим, но… Все пак не сме ченгета. Пуснах Уейн да работи по случая.
— Добре, добре… Но, Марлин… — Сви рамене като добродушен началник. Не му беше точно до това, но тя трябваше да признае усилието му. — Хайде да се постараем никой, който би привлякъл вниманието на журналистите, да не пострада тази седмица, става ли? Моля те.
— Ще се опитам. И не се притеснявай толкова за ПП. Всичко ще е наред, сигурна съм. Най-разрастващият се бизнес в Америка по интернет и така нататък, и така нататък.
Той й се усмихна леко.
— Ти не си ли започнала вече да харчиш парите? Всички други го правят, включително съпругата и децата ми. С колко участваше? Едно точка два милиона акции.