Да оставят системата да се задвижи; съветът не е лош. Тя ще се задейства и ще стигне до резултат, удобен и за отдела, и за преобладаващата част от почтените представители на средната класа от малцинствата, за които е предназначен. По мнението на Роб системата съществува предимно заради това. А и ще звънне на бившия главен инспектор Рей Кули, за да му съобщи, че по-малкият му син е убил нарушител на закона, но според предварителното разследване е чист. Също ще проучи дискретно Амалфи и Ривера, та да е абсолютно сигурен доколко са солидни и че няма да пречат на системата да си свърши работата.
Системата се включи: откараха мъртвия в моргата в „Белвю”; там щеше да го аутопсира съдебният лекар, чиято задача е да определи причината за смъртта. Нюйоркската морга е една от най-добре уредените в страната, но дори на нея й бе трудно да привлича квалифициран персонал. Рязането на трупове не се нрави особено на студентите по медицина и повечето завършващи не се натискат да работят на държавна заплата. Именно затова в моргата работеха повече чужденци, получили квалификацията си в чужбина. Сред тях бе и Осман Мохтар, чийто нож в момента разрязваше гръдния кош на Киско Ломакс. Доктор Мохтар беше афганистанец. Избягал със семейството си по време на войната с руснаците и се озовал в Либия, където получил стипендия в университета „Гариунис” в Бенгази. В САЩ, по-точно в Ню Йорк, живееше от близо пет години. Смяташе рязането на трупове за страхотна работа: не се налагаше да им говори на английски, нито те го обиждаха незаслужено, както когато за известно време работеше в обществена болница.
Доктор Мохтар извади осем куршума от тялото на Киско Ломакс и проследи пътя на други два през тялото. Като причина за смъртта определи масирана мозъчна травма от куршум, проникнал на пет сантиметра от горния гръбначен прешлен, продължил напред и излязъл през лявата част на челната кост. Лекарят бързо стигна до извода, че дори и този куршум да не го бе пронизал, обектът едва ли е щял да остане жив. През гръбнака бе минал куршум, а имаше и две рани на лявата ръка и шест върху тялото — последните бяха нанесли сериозни поражения върху белите дробове и други жизненоважни органи. Доктор Мохтар пусна последния изваден куршум в овалната тавичка и я подаде на детектива. Детектив Ривера постави всеки куршум в отделна торбичка, затвори ги, написа инициалите си и номера на служебната значка върху печата и ги даде за подпис и на Мохтар.
— Докторе, я ми кажи — подхвана детектив Ривера, — проследи ли траекторията на всеки от тези куршуми?
— О, да. На тези и на двата, които не са останали в тялото. Напуснали са тялото, така да се каже.
— Ъхъ… И те са получени отзад или отпред?
— О, определено отзад, както казвате. А и малко отстрани, както е при тези тук. — Тялото лежеше по корем. Той посочи тел, щръкнала от черепа, и втора, стърчаща от раната в лявата част на врата. — Всички останали са отзад с изключение на този в рамото тук, вляво. Но раната в черепа е отдясно и тя е била фаталната, виждате ли?
—Ясно, разбрах.
Ривера си тръгна. Доктор Мохтар и санитарят обърнаха трупа и лекарят започна да го затваря. Мъжът беше бягал от полицията и бе застрелян съвсем заслужено. Според доктор Мохтар труп, застрелян от полицията в гръб, не заслужава особено внимание. Определено няма да докладва за него на началниците си.
Скоро след като детективите от отдел ,Убийства” предадоха доклада, в осем и четиридесет сутринта, полицейското управление уведоми прокуратурата, че полицейски служител е убил човек. Отделът в прокуратурата, където телефонът звъни в подобни случаи, се нарича „Специални разследвания”. Намира се на седмия етаж в строена по време на Депресията грозна сграда на Сентър стрийт номер 100. Тук са полицейският съд, кабинетът на прокурора и Гробницата — така всички в Ню Йорк наричат затвора на града. Обикновените убийства отиват направо в отдел „Убийства”. В отдела, разположен на шестия етаж, работят няколко дузини помощник-прокурори, които са убедени в решаващия си принос убийците да бъдат изправяни пред властта и закона. Не е сигурно дали това е така, но никой не отрича факта, че те работят денонощно в сътрудничество с полицията и при нужда изграждат връзки с полицаите. Затова, когато убиецът се окаже полицейски служител, случаят не попада в отдел „Убийства”, а отива на седмия етаж, където хората, занимаващи се със специални разследвания, никога не работят съвместно с ченгетата, освен ако изрично не се налага. Стигне ли се все пак дотам, отделът за специални разследвания разполага със свой собствен малък отряд, съставен основно от пенсионирани полицаи. Борят се главно и предимно срещу корупцията в службите, но от време на време ги привикват, при положение че не е желателно със случая да се занимава полицейското управление на Ню Йорк, а тъкмо такова бе положението сега.