— Напротив. Ще се изненадаш колко могат да понесат хората и колко дълго продължават лошите неща. Междувременно… — той посочи към посоката, откъдето дойдоха: — Това там е направо рай. Животът на Звънчето е приказен в сравнение с този на две трети от населението на Земята. Трябва да вярваме в безкрайната милост, нали знаеш?
— Безкрайната милост ли?
— Имам предвид смъртта. — За миг лицето му стана като на непознат. След това прекрасната усмивка отново се появи и той подхвана: — Знаеш ли? Я ми услужи за момент с хубавия си мобилен телефон. Ще се обадя да приберат господин Звънчето, после ще те кача на колелото и известно време ще разнасяме благотворителност, а после ще обядваме. Виждам, че трябва малко да се развеселиш, светицата ми. Хайде да видим дали ще го постигнем за известно време.
Сетил се за нещо, Карп повика Мъроу и му нареди какво да направи. Мъроу си го записа с малко златно моливче в малък кожен бележник — никога не се разделяше с него.
— Законно ли е? — попита той.
— Не съвсем. И е едно от множеството неща, които не са съвсем законни. Не е добре да се разчуе, че си го сторил.
— Разбрах. Ще ходиш ли на голямата пресконференция?
— Вероятно ще намина. Сигурно ще застана отзад и ще ридая, защото журналистите не си записват моите думи.
— Да, ще бъде тъжно. Пресконференцията, предполагам, се организира в отговор на речта на господин Макбрайт. Какво ще кажеш за нея?
Карп вдигна няколко листа от осеяното си с бумаги бюро.
— Страстен призив за справедливост. Жалко за Маршак, но Дезмондо Рамси има фотогенично, в момента тъгуващо семейство от средната класа. Като цяло е бил почтено дете, ако се изключат някои проблеми, за разлика от теб, Мъроу. Между другото — дъщеря ми го е познавала бегло. Чете ли в „Таймс” за досието му като юноша?
— Да. Опитват се да го изкарат завършен престъпник. Като хлапе участвал във въоръжен грабеж и следователно може да бъде смлян. Но сега ме караш да правя нещо по друг случай.
— Така е. Нали забеляза, че и Макбрайт споменава Ломакс, а и стария ни приятел Джоръл Бенсън, обвинен в убийството на открояващ се член на политическа групировка. Макбрайт представя прокуратурата като място, което се съобразява със закона съобразно цвета на кожата и изповядваните политически пристрастия. Ако черен е прострелян, не търсят вина у белия, който го е направил. Точно както прокурорът смята да постъпи със Сибил. Но когато черен застреля бял, прокуратурата иска смъртно наказание. — Карп затърси нещо по листата. — Ето една хубава част: „Красивата Дама — Справедливостта — е със завързани очи. Работата на прокурора е тази превръзка да е плътно прилепнала към очите, та да няма значение какъв е цветът на кожата ти, колко пари или политическо влияние имаш, дали си от средната класа, или бездомник. Но Джак Киган е смъкнал превръзката толкова ниско, че това вече не е никаква справедливост. Още едно подръпване надолу, Джак, и ще наричаме Дамата госпожа Линч”. Доста силно казано.
— Но не е съвсем вярно — обади се Мъроу с известна надежда в гласа.
Карп го изгледа изпитателно, усмихна се и остави листата.
— Не е вярно, разбира се. Донякъде обаче все пак е така. Всъщност справедливостта не е разпределена равномерно. Повечето, получили смъртни присъди в тази страна, са го заслужили, защото са убили бял човек. Често чернокожите обвиняеми са бедни и ги защитават служебни защитници, а те рядко разполагат с време да се подготвят както трябва. Ченгетата и ние сме склонни да обръщаме повече внимание, когато някой изпаднал от обществото убие примерен гражданин — независимо дали е чернокож, или бял, — отколкото когато някой окаяник убие себеподобен. Налице е и друг факт: по-голямата част от изпадналите в този град са черни или с испански произход. Системата разчита точно на тази неравномерност, защото, ако всеки обвинен може да си позволи да вдигне толкова шум, колкото Сибил Маршак се кани, ще се наложи да разширим съдопроизводството стократно. Според мен неравните стойности са в резултат на класата и бедността. Някога това бяха ирландци, евреи и италианци, сега — черните и онези с испански произход. — Карп се ухили. — Вярно — прокурорът се готви да погледне по-лековато на случая с Маршак. В този смисъл Макбрайт демагогства. Налице няма…
Карп разпери ръце, защото думите му се губеха.
— Предумишленост?
— Точно така, Мъроу — съгласи се Карп. — Предумишленост. Ние сме корумпирани, но не долни и подли. Не знам как е при теб, но мен това ме крепи. А сега изчезвай да свършиш онази работа и ме дръж в течение как вървят нещата.