Мъроу тръгна. Карп си наложи да не се поддаде на импулса си да го привика обратно и да му нареди да зареже получената задача. Цялата сутрин се занимава с маловажни неща: написа бележки до няколко помощник-прокурори, чиято подготовка на случаите не отговаряше на високите му изисквания, проведе две кратки съвещания, прекара доста време да не се изкуши да се почувства по-полезен, като създаде работа на другите. Всъщност доста от онова, което доскоро вършеше, бе преминало в ръцете на Фулър. Вярно, беше все административна работа, която не му се нравеше особено, но наскоро откри, че именно тя му позволява да свърши редица важни неща. Сега Фулър ги вършеше, а в резултат Карп установи колко неефективен бюрократ е. Е, имаше си и хубава страна — разполагаше с повече време и имаше възможност да се навърта из отдела или да отскача до съдебните зали, явявайки се в ролята на страшилище за всеки, който си гледа небрежно задълженията. Разполагаше и с време да ходи по пресконференции.
Сегашната беше голяма — телевизионни екипи, пишещи журналисти и множество прожектори запълваха пространството пред асансьорите на осмия етаж. Карп застана в задната част на залата. Малка група помощник-прокурори вече беше там. Карп познаваше малцина; всички му изглеждаха безнадеждно млади. Размени няколко остроумия с Дейв Пинкъс от отдел „Убийства”, побъбри с неколцина, които не разпозна веднага. Сред тях и млада чернокожа жена от няколко месеца в отдел „Убийства” — май се казваше Меган Лейси — и един рус тип с очила и хубав син костюм — Питър Не-Знам-Кой, — за когото Карп не се сети къде точно работи. Припомни си как някога се гордееше, че познава повечето помощник-прокурори, а сега те му се струваха млади и неоформени като герои от телевизионни сериали. Дали пък при него не настъпваха възрастови изменения?
Карп, достатъчно висок, за да вижда над главите на тълпата, проследи как Киган се появи от кабинета си, следван от Фулър и Хръкани. Вече всички телевизионни прожектори бяха запалени и тримата придобиха призрачен вид на хуманоиди, осветявани от извънземни, докато ги качват в летяща чиния. Ки-ган застана пред натрупаните микрофони и прочете кратко изявление. Спомена, че поверената му служба винаги е съблюдавала закона без страх или предпочитания, че ще продължи да работи така независимо от безотговорните твърдения на опонентите, които целят да засилят расовото напрежение за собствена егоистична изгода. Сподели, че нямал практика да говори за случаи, преди да са предявени обвиненията, но предвид значимия обществен интерес към някои от образуващите се в момента дела смятал за своя отговорност да направи изключение. Представи Роланд като началник на отдел „Убийства” и прие да отговаря на въпроси.
Всички журналисти се развикаха едновременно, все пак не се намираха в Белия дом. Киган възстанови реда и прие въпрос за Маршак. Не, още нямало обвинени. Водело се разследване. Прокурорът нямал представа кой е предоставил досието на Рамси на пресата. Изрази съжаление за случилото се, но увери присъстващите, че това няма да повлияе на делото, ако такова се възбуди. Не, още нямало обвинение. За убийство ли? Не, не. Нямало данни за подобно нещо засега.
Питър, седнал близо до Карп, промърмори:
— Жалко, че трябва да се държи така. Сигурно е заради предстоящите избори.
— Прав си. Още не е бъдещият безспорен победител. Журналистите сякаш изчерпаха темата Маршак.
Слаба чернокожа ръка се стрелна нагоре. Репортерката се представи, но Карп не чу името й. Улови само името на изданието й.
— Господин Хръкани — заговори тя, — доста време отделяте да разследвате смъртта на чернокожия, застрелян от госпожа Маршак, а случаят за застреляния Шон Ломакс мина за нула време през наказателния съд независимо от редицата неуточнени подробности по инцидента и поведението на замесените полицейски служители Брандън Кули и Били Неш. Бихте ли обяснили защо се получи така?
Шумът в залата скочи с няколко децибела. Журналистите познаваха Кули. Роланд явно бе стъписан от въпроса. Допусна грешката да погледне към Киган, което щеше да изглежда страхотно върху лентата: лицемерен подчинен, проверяващ дали шефът разрешава да изрече лъжата, която се готви да каже. После изправи широките си рамене, вирна брадичка и обяви:
— Нямам представа за какво говорите, госпожице X. Не съм запознат детайлно със случая, но знам, че въпросните полицейски служители са стреляли по господин Ломакс, за да защитят живота си. Ломакс се опитал да блъсне колата им с откраднатия от него джип.
— Така ли? Тогава бихте ли ни обяснили как всички попаднали в него куршуми са откъм гърба? Бил е прострелян десет пъти в гръб, господин Хръкани. Как е възможно, щом е карал право към полицаите?