В залата се разнесоха викове. По лицето на Роланд се появи застинала усмивка, все едно е залят с формалин.
— Не разполагам с информация относно подробностите по случая. Наказателният съд очевидно е преценил, че стрелбата е оправдана…
— Резултатът от аутопсията бил ли е представен пред наказателния съд? Прокурорът споменал ли е, че Шон Ломакс е бил прострелян десет пъти в гръб?
Тя говореше спокойно, с култивиран глас и разчленяваше всяка сричка внимателно, като учителка в начално училище, която пита Джони дали има домашно.
Карп забеляза издайническото поруменяване по лицето на Роланд и мислено му препрати съобщение: Кажи, че ще прегледаме случая, дръж се благо и се измъкни! Но не стана така. В съдебната зала Хръкани умееше да се държи като айсберг, да запазва самообладание, но в момента не се намираше в съда, а го излагаха пред шефа му и Фулър. И то една жена! Чернокожа при това.
Затова заяви:
— Не тук е мястото да разглеждаме работата на наказателния съд, госпожице! Свидетелските показанията пред него са тайна според закона. Не знам откъде сте се добрали до тях…
— Разполагам с копие от полицейския доклад.
— За което съм убеден, че нямате правомощия. Да продължим нататък.
Роланд даде думата на друг журналист. Мъжът, естествено, искаше да знае същото, за което попита жената. Прокурорът потулва ли случая? Ако докладът отговаря на истината, случаят ще се преразгледа ли? Специално отношение ли се проявява спрямо Кули? Все въпроси, на които не се очакваха отговори, но превръщаха държавните служители в пълни бездарници по телевизията. Гласът на Роланд стана по-груб, а към края той почти крещеше, докато отговаряше на журналистите. Карп видя как Киган хвана Роланд за рамото и му прошепна нещо в ухото. Областният прокурор пристъпи напред, обеща пълно разследване на случая Ломакс и закри пресконференцията. Опита се да се измъкне с достойнство към вратата на кабинета си, но го наобиколиха крещящи репортери — него, Роланд и Фулър. Двама полицаи искаха да им отворят път, но имаше прекалено много хора, а телевизионните оператори, забелязали породилия се конфликт, бяха привлечени като акула от кръв. Микрофоните на журналистите се насочваха към тримата като вилите на селяните, нахлули в лабораторията на Франкейнщайн. Карп реши да действа. Направи знак на Питър Не-Знам-Кой и Дейв Пинкъс да го последват. Минаха като ледоразбивачи през тълпата, използвайки, без да се смущават, лакти и колене.
Никой не пострада физически; само честолюбието им беше засегнато. Карп успя да вкара Роланд в асансьор, където се озоваха заедно с Питър, Пинкъс, още неколцина помощник-прокурори — включително Меган — и един полицай. Лицето на Роланд вече беше моравочервено и отрицателните черти на характера му се проявиха с пълна сила. Асансьорите в това крило бяха от бавните и докато се спускаха от осмия на шестия етаж, Роланд разполагаше с време да негодува с пълна сила. Правеше го енергично и злобно, не подмина язвителни забележки и по адрес на пола и цвета на мъчителката си. По време на избухването му Карп не каза нищо. Не толкова от шок, защото разбираше част от демоничните сили, разбунтували се в душата на Роланд, а защото бе напълно убеден, че ако не даде словесен изблик на чувствата си, Хръкани ще получи удар. Кабината спря. Меган Лейси се втурна навън, сякаш бяга от заразена с чума зона. Лицето й бе силно пребледняло.
— Да поговорим ли за случилото се, Роланд? — обади се Карп, но предложението му бе отхвърлено с изсумтяване и мъжът се отправи към кабинета си.
Карп се върна в офиса. Чувстваше се като предател. Заигра се с един молив, а и с други подобни занимания пропиля доста пари на данъкоплатците. Загледа се през мръсния прозорец. Запита се дали да не пообиколи съдилищата. При такива разходки кръвта му обикновено кипваше, но усети, че няма енергия. Чу се леко потропване на вратата. Изръмжа в знак на съгласие и в кабинета влезе Меган Лейси. Лицето й изглеждаше влажно — сякаш е плакала, а после се е наплискала с вода. Големите й тъмни очи бяха подпухнали. Веднага пристъпи към въпроса.
— Искам да ме преместят в друг отдел. Не желая повече да работя за този човек.
— Малко е крайно, не смяташ ли? Просто не му е добър ден.
Тя подсмъркна.
— Ако твоят ден не е добър, ще съскаш ли такива расистки и секстистки глупости?
— Няма. Но пък и аз не съм изстрадал унгарски гений като Роланд Хръкани — отвърна Карп, но тя не се усмихна.
Очевидно бе постъпила в прокуратурата, понеже желаеше да превърне света в едно уютно място, да раздава справедливи наказания и да работи в името на правосъдието. Такива хора неизменно се разстройват, когато най-после открият, че това е невъзможно на практика.