— А думите на Бетсън верни ли са?
— Това Бетсън ли беше? Ч. Мелвил? От „Таймс”?
Тя кимна.
— Дали отговарят на истината? Да, отчасти. Явно разполага с полицейския доклад. Както каза шефът — ще прегледаме случая. А относно преместването ти, защо не го обмислиш известно време? Добър прокурор си. Редно е да останеш в отдел „Убийства”.
— Не и докато той е там. Много преди сегашната случка съм забелязала какъв е и как се държи с жените. Цинични погледи, подхилквания с мъжете. Добре — да приемем, че е част от стила му, а и никога не е посягал. Но този път… Чувала съм какъв ли не език, но неговото сега…
Карп прочисти гърло. Не за пръв път водеше подобен разговор с интелигентни млади жени относно Роланд.
— Меган, как да ти обясня… Роланд има проблем с жените, особено американките от африкански произход, но през всичките близо двадесет години, откакто работим заедно, не съм забелязвал това да влияе на важните служебни решения. Има проблем с жените, защото като десетгодишен, когато семейството му бягало от Унгария по време на въстанието, голям руски куршум пронизал главата на майка му и мозъкът й се посипал отгоре му. Според мен тогава нещо се е прекъснало в него. Сякаш е ампутиран по отношение на разбиране или нежност. Ненавиждам да правя психоанализ на когото и да било, но бих казал, че на Роланд му е трудно да повярва на жена. Въпреки това, доколкото ми е известно, никога не е пречил някоя жена да се издигне в службата, ако заслужава. А и както ти отбеляза — тук не се впуска в сексуални закачки. Не опипва, не щипе никоя и така нататък. Това от една страна. Но и друго. Пристига в Америка и постъпва в училище в Браунсвил, където осемдесет процента от децата са чернокожи, а той е хилаво бяло дете със странно име и говори смешен английски. Никак не е било приятно и е продължило дълго… Много дълго. Е, това също го превръща в магарето, каквото е сега. Но прави ли го това расист? Мога само да кажа, че не е позволявал такова нещо да се прояви тук, в службата. — Карп разпери ръце. — Твърдят, че да разбереш някого, значи да му простиш. А същевременно той е страшно добър прокурор и ще научиш много, ако работиш при него.
Тя се усмихна кисело — типичен маниер на праведните, когато искат от тях да простят.
— Мнозина са имали тежък живот, но това не ги извинява.
— Права си. — Карп си пое дълбоко въздух и въздъхна. — Възнамеряваш ли да предприемеш нещо? Например оплакване за тормоз?
Тя отвори уста, но явно премисли и поклати глава.
— Не. Не искам такова нещо да се появи в досието ми. Не изглежда добре, освен ако някой тип буквално не е пъхнал ръка под полата ти и не ти е обещал шибано високо повишение на заплатата, ако му позволиш да те опипа. Той и без това сам си копае гроба.
Стана и излезе.
Цял следобед Карп очакваше обаждане от Киган — да се срещнат, да обсъдят катастрофата, — но така и не дочака. Явно го избягваха по въпроса. Възможно е Джак вече да не му вярва. С това отношението им се уеднаквяваше.
Прибра се у дома рано; е, не толкова рано, колкото се прибират съдиите, но за него все пак рано. Изненада се, че Марлин го е изпреварила и седи на стария диван пред телевизора с дистанционно в ръка и сменя непрекъснато от Ен Би Си на Ей Би Си или на Си Ен Ен.
Закачи шлифера си и се настани до нея. Тя му подаде бузата си и той я целуна.
— Къде са децата? — попита той.
— Момчетата са в стаята и си играят с кибрит. Оставих съобщение на пейджъра на Люси, но още не ми се е обадила.
Карп погледна към екрана. Виждаше се увеличено изображение на снимка на Ричард Пери от по-добри дни. На останалата част от екрана се виждаше част от път, нощем, в някакво подгизнало от влага градче с къщи със сламени покриви, които очевидно не бяха в Америка. Отзад войници стояха до няколко джипа. Балканска сцена, станала до болка позната на зрителите през последните десет години. На преден план пълна с енергия млада жена говореше нещо.
— Пери мъртъв ли е? — попита Карп.
— Жив е. Измъкнали го.
— Без майтап? Кой? Армията ли?
— Не. „Озбърн”. Шшшт… Виж това.
Картината на екрана се промени. Очевидно представляваше записан по-рано материал. Ден над балканското градче. Пристигнаха няколко джипа май със същите войници. Отвори се врата и як мъж с черни дрехи излезе. Обърна се и Карп видя, че на гърба му с бели букви пише ОЗБЪРН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ. После от джипа слезе Ричард Пери и всички войници заръкопляскаха. Близък план на Пери: небръснат, изморен и напрегнат. Говореше, че било прекрасно да си жив и че нямал думи да благодари на екипа, който го измъкнал от пленничеството. Появиха се още яки мъже с черни дрехи и се ухилиха пред камерата. Говорителката отново цъфна и набързо разказа къде са Пери и групата му в момента: на път за болница в Германия. После екранът се раздели. От едната страна остана говорителката, а на другата Лу Озбърн седеше в кабинета си и обясняваше как агенцията му никога не разочарова клиентите си.