— Добре де — изпуснах си нервите в проклетия асансьор, но вътре бяхме само колеги. Да не е престъпление?
— Той все още не проумява — обади се Фулър.
Хръкани скочи на крака.
— О, я си затваряй шибаната уста, неискрено нищожество такова!
— Роланд, сядай, по дяволите!
След напрегната пауза, през която на Карп му се стори, че Роланд няма да послуша началника си, а ще се нахвърли на Фулър и ще го разкъса на парчета, мъжът все пак се отпусна тежко на стола.
— Искам да знам кой скапаняк е направил записа — просъска Хръкани. В кабината бяхме шестима: аз, Бъч, Пинкъс, ченге на име Брадли, Меган Лейси и още един помощник… Господи, обзалагам се, че е била Лейси, долна кучка такава!
— Не е Лейси — обади се Карп уморено. — Тя дойде при мен след това да се оплаче. Склоних я да не подава жалба срещу теб.
— Тогава кой? Ти ли?
В сините очи на Хръкани се появи параноично пламъче.
— Не съм аз, естествено, Роланд, и едва ли е бил Дейв Пинкъс. Познаваш ли другия тип… Питър Някой-си?
— Не. Мислех, че ти го познаваш.
— Ясно. А аз мислех, че е дружка на Дейв или Меган от службата. Носеше костюм като адвокат, а от джобчето му стърчеше крайчето на пластмасова значка за самоличност.
— Какво? Да не би да ми е бил направен капан?
— Представа нямам. Типът може да се е навъртал наоколо с надеждата да попадне на нещо. Беше доста конфузно, ако помниш. Сигурно е имал миниатюрен касетофон в джоба и го е включил, когато започна тирадата ти.
— Слушайте ме сега — прекъсна ги областният прокурор и тропна по бюрото. — Хич не ме интересува как е станало. Фактът е налице и ти си в дъното, Роланд. Няма да слушам никакви глупости кое е престъпление и кое свобода на словото. Хора от правителството са били принуждавани да подадат оставка заради циничен виц. Политическите кариери на някои са се издънвали заради случайна забележка. Нека ти кажа, човече, че това върху лентата не е случайна забележка. То е отвратително и болнаво! Вече дванадесет пъти от сутринта ми звъняха журналисти да питат какво ще предприема. Засега не съм им отговорил, защото първо исках да поговоря с теб. — Карп забеляза как по лицето на областния прокурор се изписа лицемерно изражение. — Слушай, Роланд — искам да си наясно: това няма нищо общо с предстоящите избори или политиката. Това просто е неприемливо поведение. Става въпрос за отношение, нетърпимо в държавна институция като нашата. Според мен ти е нужна помощ и те съветвам да си я потърсиш. И е редно да приключим с тази мъчителна ситуация възможно по-бързо. Считай се за свободен от днес…
— Уволняваш ме? — попита Хръкани потресен. Обърна се и зяпна към Карп, сякаш гледаше на случващото се като на неуместна шега.
— Налага ли се наистина, Джак? — обади се Карп. — Ако излезе в отпуска…
— По дяволите, Бъч, теб те наказах за далеч по-дребно нещо! Успях да те скрия за известно време, защото онова, което направи, можеше да се приеме и за случайност. Нямаше провинения в тази посока — за разлика от Роланд — и хората са склонни да забравят. Но не и нещо като сегашното.
Роланд не откъсваше очи от Киган. От мястото си Карп видя как една вена набъбва опасно на слепоочието му.
— Уволняваш ме? След осемнадесет години? Заради такава глупост?
— Подай оставка. Това е другият вариант — отвърна Киган с безизразен тон.
— Точно така и ще постъпя. Всички вървете по дяволите!
Хръкани се изправи и с тежки стъпки напусна стаята, затръшвайки вратата след себе си.
Настъпи тишина. След малко я наруши Карп:
— Не мога да повярвам, че постъпваш по този начин.
— Нямам избор. Ще се развихри буря. Видя колко наежени са журналистите.
Карп не го слушаше.
— Цялата тази работа вони. Намирисва ми на политическа изгода.
— О? — повиши тон Киган. — Доколкото знам, ние сме политическа институция и да ти напомня, момчето ми: когато ти се захванеш да вършиш тази работа и ти целуваш необходимите задници, за да се кандидатираш за политически пост, тогава ще ми даваш акъл как точно да ръководя.
Киган, станал моравочервен, сочеше към Карп с увредената си пура.
— И моята оставка ли искаш, Джак? Ще ти я дам.
— О, я стига! Не ми се прави на толкова благороден. Не ти искам оставката. Искам да поемеш работата на Роланд и да оправиш цялата тази каша.
— Каша ли го наричаш? — изненада се Карп.
— Да, по дяволите. Цялата тази каша в отдел „Убийства”. Бенсън, Маршак, убийството, извършено от ченгето, случая „Ломакс”, онзи, дето избива бездомниците. Всичко това ни съсипва. Искам да го оправиш.