— Стой там, сега ще дойда. — Погледна навън. — Намирам се на Трета и Четиридесет и шеста. Идвам до десетина минути.
Даде на шофьора новия адрес. Дони Уокър беше хлапе, което внедриха сред персонала на сградата на Келси Солет. Хора като Кулман са най-трудното предизвикателство при задачата да се осигурява безопасност на знаменитости. По закон няма как да ги обвиниш в друго освен в тормоз, но това обикновено само засилва тяхната решимост рано или късно да се доберат до жертвата. Единственият начин да се справиш с такива, е да ги хванеш при извършване на по-тежко престъпление, без същевременно да застрашиш клиента. Или това, или да го застреляш. Което Марлин вече не правеше. Усети как мозъкът й се настройва на друга вълна и адреналинът прочисти мислите й като бриз, преминал през задимена кухня. Най-после действие!
На Карп му бе нужно малко повече от седмица, за да поеме отново работата на отдел „Убийства”. Роланд изчезна, без да каже думичка на никого; никакво прощално тържество, никакъв подарък от преданите колеги. Карп звънна веднъж и остави съобщение на телефонния секретар, но Роланд не бе му отговорил досега. Карп изпита вътрешно облекчение. Изпитваше облекчение и от друго — Роланд бе държал здраво юздите на отдела си. Хората бяха относително компетентни, досиетата — подредени. Беше дърпал обаче малко по-силно юздите, отколкото се нравеше на Карп. Роланд бе от типа администратори, които ръководят с викове. Следователно персоналът бе склонен да прикрива грешките си и предпочиташе да не търси съвети. Карп не предприе съществени промени, но се срещна поотделно с всеки от тридесет и няколкото служители, увери ги, че изпитва доверие към тях, разбра кой с какъв случай се занимава, направи някои предложения и подсказа, че няма да им отхапе главите, ако сбъркат, което е неизбежно да се случи. Заместник на Ро-ланд беше Тони Харис. Това беше добре. Карп познаваше Харис от деня на постъпването му на работа; лично го бе обучавал и му имаше доверие. Даде да се разбере, че поверява на Харис ежедневното ръководство на отдела, докато самият Карп ще се съсредоточи върху по-големите дела: „Бенсън” и „Маршак”. А и „Ломакс”, но Карп не го спомена пред Харис.
Кабинетът на шефа на отдел „Убийства” бе по-малък от офиса, който заемаше на осмия етаж, и несравнимо по-претрупан — в единия край бюро, стъклена съвещателна маса в средата, диван с износена зелена кожена тапицерия до едната стена, а останалата част от помещението бе така запълнена с шкафове и лавици за книги, че човек трябваше да се придвижва ребром, за да мине. Жълтите стени бяха мръсни, както впрочем и прозорците. Никой току-що завършил студент по право, започнал частна практика, не би търпял подобна обстановка и минута, но Карп и колегите му от прокуратурата бяха свикнали. Дори приемаха, че след като са се посветили на тази професия и са готови да работят за благото на обществото, е редно да се трудят в мизерни условия.
В момента на дивана седяха двама: Терел Колинс — висок мъж с карамелен цвят на кожата, ниско подстриган и с очила с рогови рамки — и Мими Васкес — млада жена с широки рамене, облечена в тъмнозелен костюм с бяла копринена блуза; притежаваше силно изразени индиански черти и гъста черна коса. И Васкес, и Колинс, работили някога с Карп, се чувстваха по тази причина малко нервни в негово присъствие или по-скоро изчакващо загрижени. Колинс бе асистирал на Карп при съдебен процес, който загубиха. Навремето това му коства поста на началник отдел „Убийства”. Преди две години Васкес работеше по случай на майка убийца. Карп се намеси, и то както той разбираше правосъдието. Резултатът: отстраниха Васкес от всякаква реална дейност. И двамата ни най-малко не се съмняваха в компетентността на Карп, но същевременно смятаха, че да работиш с него е все едно да заемеш седалката на помощник-пилота при акция на камикадзе.
— Вероятно се чудите защо съм ви извикал — подхвана Карп с нарочно надут глас. И двамата се разсмяха. — Мисията ви, ако приемете да я извършите, е да измъкнете областния прокурор от кашата, в която се е забъркал заради проклетите избори. Какво ще кажете, дечица?
— Дълго ли ще трае? — попита Колинс невинно. — Имам уговорен час при зъболекаря.
Васкес също се намеси:
— Няма що, Бъч, много интересно. Но ще те подкрепям напълно до момента, когато престане да ми харесва.
— Господи! — възкликна Карп. — Искрено съм трогнат. Почакайте да си избърша сълзите. — Плесна с ръце. — Добре. Изправени сме пред два случая. И двата са силно обвързани политически. Както и да се разрешат, ще отблъснат голяма част от избирателите, нужни на областния прокурор, за да спечели изборите. Той ми нареди да ги уредя и възнамерявам да го сторя. Подозирам, че под „уреждане” областният прокурор има предвид — независимо дали сам го съзнава или не — каква ще е максималната политическа изгода за него. Но аз не възнамерявам да постъпя точно така. — Направи пауза, за да осмислят думите му. — Аз лично смятам, че прокурорът греши и решаването на случаи по такъв начин е убийствена стратегия, защото постът областен прокурор е по-различен от другите. Кметът и губернаторът има за какво да се борят, но ние защитаваме закона. И единствено той трябва да ни ръководи.