Двамата го зяпаха. След известно време Колинс попита:
— Сериозно ли говориш?
— Напълно.
Васкес също не остана по-назад.
— Бъч, подхождаш прекалено идеалистично, но…
— Не! Не съм идеалист. Сега съм дяволски прагматичен. Слушай, Васкес, замислим ли се за политическите последствия, се заплитаме, без да сме в състояние да се измъкнем. Тези, които загубят изборите, сигурно ще съжаляват, вероятно ще им се наложи да плащат повече данъци или да получават по-малко услуги, но няма да се чувстват предадени! Ако загубилите са прави в преценката си, рано или късно нещата ще тръгнат към още по-зле и следващия път именно те ще спечелят. Но при нас е друго. Ако затлачим даден случай, вършим предателство. Хората ще го видят и никога няма да простят на Джак Киган за него и всичкото политическо влияние на този свят няма да му помогне. Не съм сигурен доколко той го съзнава, но за мен е ясно. Затова към тези два случая ще подходим именно така.
— Господи, човече — въздъхна Колинс. — Сега и на честни ли трябва да се правим?
— Аз съм за — обяви Васкес. — Ще ми подейства като освежителна промяна. Какво точно искаш да направя?
Карп разбираше, че тя не му вярва напълно, но поне надничаше над оградата от цинизъм, с която всички помощник-прокурори се обграждаха след първите няколко месеца на поста. Усмихна й се насърчително.
— Добре. Поверявам ти случая „Маршак”. По него работи ченгето Рейни. Много е интелигентен и винаги е склонен да помогне. Иди и си поговорете. Не обичат да им се мотаем в краката, пък и ние не разполагаме с време за това, но ще те освободя от всякакви други задачи до приключване на тези два случая. Притисни го и открий кой е другият, ако такъв съществува. Провери жертвата, говори с хората, с които се е срещал. Искам да се опитаме да реконструираме последния ден от живота му. Най-важното: взел ли е нож, някой видял ли го е с нож. А и часовникът. Откъде е, как се е озовал скъп „Ролекс” у бездомник? Има някаква предистория. Разбери каква е. И какво е правила Маршак в гаража. По въпроса вероятно ще се наложи да поговориш със съпругата ми, а и с дъщеря ми.
— Какво?
— Да. Обвиняемата е била клиент на съпругата ми или почти е станала такава. Предполагала е, че я преследват. Както и да е. Марлин е била на мястото на произшествието горе-долу по това време. Видяла е как Маршак бяга. Срещни се с хора, които я познават, и разбери как се е държала, какъв е моралът й. И пак най-важното: познавала ли е жертвата, имала ли е връзка с него. Рейни ще ти помогне.
— Спомена и дъщеря си.
— А, да. Люси помага в благотворителна кухня в „Челси”. Рамси е бил един от редовните посетители. Тя ще ти разкаже за него и дружките му. Провери семейството му, разберете що за тип е бил. Подробностите, Васкес… Те са важните. Събери всичките. Колкото повече, толкова по-добре. — Тя кимна и драсна нещо в бележника си с жълти листа. Карп насочи пръст към нея. — Всеки ден ще работиш по това, ясно ли е?
— Напълно.
Сега тя вече изглеждаше заредена с достатъчно енергия.
— Добре. Тръгвай. Разбери се с Тони да те освободи от другите ти задачи. Ще се видим утре. — Обърна се към Колинс. — На теб ти се пада доста по-сериозна задача, защото ще се занимаваш с формално приключен случай. Искам да го подновиш.
— Да го подновя? — повтори Колинс безучастно.
— Точно така. Да видим пред какво сме изправени: Джак ще настоява за смъртна присъда въпреки липсата на сериозни доказателства. Всички са наточени да изпият кръвта на това хлапе. Престъплението се представя така, че да допадне на всички жадни за насилие в Ню Йорк. Чернокож престъпник убива в метрото почтен бял мъж, глава на семейство, за да го ограби. Всички желаят извършителят да бъде убит заради деянието си.
— Такъв е законът.
Карп кимна нетърпеливо.
— Да, знам. И съзнавам, че вероятно сме в състояние да го осъдим. Не в това е въпросът. За разлика от съда аз продължавам да вярвам, че е невинен. Искам да ме убедиш, че Джоръл Бенсън е заклал Моше Фагелман на станцията на метрото — именно мен, а не група пенсионери и току-що завършили гимназията младежи, които бързат да се приберат у дома при семействата си.