— Не схващам нещо. Какво ти се струва неубедително около делото?
— Редица неща. При обирите Бенсън почти винаги е разчитал на силните си ръце, късал е верижки от врата на хората, готов е бил да повали жена и да й грабне чантата. Защо изведнъж е решил да действа с нож? И между другото — къде е ножът? Второ — голяма крачка е от дребни обири да решиш да се нахвърлиш върху търговец на диаманти. Трябва да е знаел, че мъжът носи диаманти и къде ги е скрил. Ако си спомняш, те са били в малка кожена торбичка. Обирджията задига единствено нея. Бенсън е бил изключен от училище след шести клас и няма особено висок коефициент на интелигентност. Да вярвам ли, че е получил просветление да измисли подобен обир, а после да не е наясно, че като се опита да ги пробута на пазара, всеки търговец на диаманти в града ще е нащрек точно за тези камъни? Трето — очевидецът Уолтър Денг. Билетопродавачът твърди, че от будката си разпознал Бенсън, който се мярнал покрай него, бягайки навън. Ще те пъхна в будка, ще притичам покрай теб и ти гарантирам, че няма да ме различиш даже от президента.
— Денг го е посочил в залата за разпознаване.
— Точно така. А това означава, че е избрал един от шестима. И накрая — Карп си пое дълбоко въздух — …накрая, Терел, този тип си има алиби. Когато е станало престъплението, е бил вкъщи с майка си, сестра си и двете й деца. Гледали са баскетболен мач.
Колинс сви рамене.
— Роднините са склонни да лъжат, за да защитят близките си.
— Но така ли е в този случай? Чакай да ти задам един въпрос. Имаш ли братя или сестри?
— Един брат и една сестра. Защо?
— Аз имам двама братя. Ако единият е обвинен в убийство с цел грабеж и дойде при мен с думите: „Излъжи. Подсигури ми алиби” — няма да го направя. А ти?
Колинс се замисли за миг.
— Аз може би ще го направя.
— Глупости! Ще лъжесвидетелстваш? Ще изложиш на риск всичко, за което си се трудил? Защото на брат ти му се приискали малко повече пари и убил човек, за да си набави средства? Не ми говори такива неща.
— Добре, разбирам какво целиш да ми кажеш. Ще прегледам случая отново. Но ченгетата… направо ще ме намразят.
Това е влиянието на Роланд, прецени Карп. Като прокурор имаше един недостатък: искаше винаги да е в добри отношения с ченгетата.
— Хич да не ти пука за тях — окуражи го Карп. — Те сигурно и без това те мразят. Ако искаш ченгетата да те обичат, стани член на Полицейската атлетическа лига.
Обсъдиха подробности как ще поддържат връзка и Колинс понечи да си тръгне, но Карп му направи знак да изчака.
— И още нещо. Познаваш Луциус Макбрайт, нали?
По лицето на Колинс пробягна сянка на подозрение.
— Защо смяташ така?
— Защото си политически активен, амбициозен, живееш в неговия квартал и посещаваш църквата, в която той е настоятел.
Последва нервна усмивка.
— Следил ли си ме?
— Не. Адресът ти и предпочитаната църква са записани в личния ти картон. Аз съм добър следовател, забрави ли?
Колинс се засмя и разсея част от напрежението.
— Така е. Всъщност — познавам го. Не особено добре, но сме говорили. Защо?
— Искам да се срещна с него.
— Обади се в службата му. Той е държавен служител.
— Нямах предвид по този начин. Желая да разговарям с него неофициално. Ако го уредиш, ще го сметна за лична услуга.
Колинс кимна.
— Дадено. Ще видя какво мога да направя. — Излезе. Към края на деня звънна на Карп и заяви: — Човекът каза да дойдеш в черквата тази неделя.
— В черквата, така ли? Добре. Благодаря, Терел. Той ли ще ме намери?
— О, да — засмя се Колинс. — Ти се открояваш.
Уейн Сеговия чакаше в колата си — този път тъмен „Нисан”, — паркирана на автобусната спирка на Петдесета улица, от другата страна на платното и на няколко метра от входа на „ Домиер”. Дони Уокър — мускулест млад чернокож — седеше на задната седалка, облечен в кафяв работнически гащеризон с името на сградата и „ДОН”, избродирани отпред. Марлин се настани на пътническата седалка.
— Какво става, момчета?
— Забелязах го, докато изхвърлях боклука през служебния вход — обясни Уокър. — Появи се откъм Петдесет и осма. Караше изключително бавно и сви по Петдесета. Останах на място, а той се появи отново. Колата беше „Хонда”. Светлосиня, с нюйоркска регистрация.
— Сигурен ли си, че беше той?
— Напълно. Очила, руса коса, безволева брадичка. Караше изключително бавно, та го огледах добре.
— Записа ли номера?
Уокър каза няколко цифри и Марлин ги записа.