Телефонът с личния му номер звънна и той трескаво сграбчи слушалката. Не беше нито някой от семейството, нито областният прокурор, нито някой от малката група приближени. Обаждаше се Шели Солотов.
— Пак са те уволнили, както чувам — подхвърли Солотов.
— Уволниха Роланд. По-скоро — подаде оставка. Просто помагам на Джак тук с някои неща.
Последва не особено приятен смях.
— Горкичкият Роланд! Цялата му жлъч отразена в пресата. С радост видях, че Джак дори не си е дал труда да го защити. Искам да кажа: защо да се правиш на лоялен, когато феминистките са готови да те разкъсат?
Иронията в тона на Солотов се заглушаваше от пукотевици и шума на уличното движение. Звънна мобилен телефон.
— Какво мога да направя за теб днес, Шели? — попита Карп, без да се старае да прикрие отвращението си.
— Ти следиш случая със стрелбата по Рамси, нали?
— Мими Васкес го следи, но засега докладва на мен. Защо?
— Защото по-рано днес ми се обади Ралфи Пакстън.
— А той е…?
— Колко бързо се забравят хората! Ралфи е — или по-точно беше — приятел, съветник и дружка на Дезмондо Рамси — нашият свидетел. Видял е всичко и именно той е взел ножа.
— Ножът…
— Да! Ножа, с който Рамси е щял да наръга клиентката ми.
— Ъхъ. И къде е в момента този човек?
— Седи до мен. Ние сме на път към участъка да дадем показания.
— „Ние”? И господин Пакстън ли представяш?
— Напътствам го. Според мен не се налага никой да го представлява.
— Нима? Според мен напускането на местопрестъпление, в което си участник, е противозаконно.
Солотов се засмя.
— Ако решите да го обвините за подобни глупости, аз май ще му стана защитник. Съжалявам, защото ви лишавам от възможността да се проявите, но нали мога да уверя Сибил, че срещу нея няма да бъдат повдигнати обвинения?
— На този етап би било прибързано умозаключение. Нека първо си поговорим с господин Пакстън, а после ще видим.
Солотов не отвърна нищо. Шели често не отвръщаше на неща, които не желае да чуе, спомни си Карп. Звучеше приповдигнато, възбудено, сякаш е постигнал успех. Щеше му се да си побъбрят, но Карп не бе в настроение. След като затвори, Карп отново звънна на Васкес и внимателно я изслуша.
— Къде си?
— С Рейни в южната част на града. Какво има?
Карп обясни.
Васкес възкликна:
— Карп, значи това е всичко! Тя май ще се отърве, ако този тип издържи.
— Не бързай. Искам да изтормозиш стария Ралфи на бавен огън. Не щади нищо! Инсценирай! Ако се наложи, заведи го в гаража, нарисувай контури с тебешир. И снимки на ножа, естествено. Покажи ги на приятелчетата му, разбери дали някой го е виждал да го размахва.
— Ясно. Според мен намираш появата на Ралфи точно сега за прекалено удобна, нали?
— Нещо подобно. Особено след като е замесен Солотов.
— Несигурен ли е?
— Не знам. Но крие нещо. Прави нещо задкулисно. — Пред мен, довърши наум Карп. — А, и още нещо. Трябва да разберем за часовника.
Последва пауза.
— Моля? Какво общо има часовникът…
— О, я престани, Васкес. Типът е бил с часовник на стойност пет-шест бона. За какво му е трябвало да се опитва да нападне жена в гараж? А и откъде уличник като него ще се сдобие с такъв часовник? Дори по Парк авеню не хвърлят такива часовници в боклукчийските кофи. Нещо не се връзва, а аз ненавиждам, когато нещата не са ясни. И още нещо: давам ти Мъроу за помощник, в случай че продължим да действаме с Маршак.
— Мук?
— Да, Мук! Знам — неугледен е, но е невероятно умен, енергичен и можеш да го обиждаш колкото ти сърце иска, а той все ще се връща като гумена топка.
Васкес прие. Не спря да мърмори, но призна, че работата с часовника стои някак особено, ала не звучеше много ентусиазирана, сякаш не й се щеше да вложи повече енергия, за да стигне до дъното на нещата.
След този разговор Карп се помота около час, после звънна за кола, отиде с нея до „Свети Джоузеф”, взе близнаците и ги заведе в службата. Тутакси ги наобиколиха секретарки и други служители: дадоха им хартия, цветни маркери и какво ли още не държавно имущество, употребено през следващите няколко часа за частни цели, което представлява нарушение на законите на Ню Йорк. Близнаците се забавляваха славно. Зак се навърташе около ченгетата, които постоянно влизаха и излизаха, разглеждаше оборудването им и подхващаше впечатляващи разговори за оръжие. Джанкарло рисуваше ракети, лазерни пистолети и извънземни. Люси отговори на оставеното съобщение и Карп й каза да мине през службата, което тя направи скоро след това.
— Как е мама? — попита тя.
— Твърди, че е добре. Ще видим. Хайде да бъдем изключително мили с нея тази вечер, става ли?