— Нали нямаше да носи вече оръжие?
— Пистолетът не е бил неин, а и е спасила живота на един от своите хора и на клиентката си. Изборът й вероятно е бил труден.
Огледа я от главата до краката и като добър баща потисна желанието си тя да прилича повече на ученичките, които виждаше по улиците, а не на следвоенен беглец.
— Изглеждаш уморена — отбеляза той загрижено. — Къде беше?
— В църквата, при отец Майк. Татко…
— Мммм…
— Имал ли си някога двама истински добри приятели, които харесваш, но които не се харесват помежду си?
— Случвало ми се е подобно нещо.
— Как постъпваш в такъв случай? Ужасно е!
— Нищо не можеш да направиш, скъпа. Дръж ги настрана един от друг и се надявай. За твои приятели от училището ли става дума?
— Не. За Майк. Смята, че Дейвид е… Не знам… Странен или нещо подобно. Дори се разпали на тази тема, а това не му е привично. Искам да кажа: обикновено не се пали така за други хора. Виж — по мен вика през цялото време.
— Е, той наистина е странен — отбеляза Карп и за награда получи един от известните мрачни погледи, типични за жените Чампи. — В смисъл, че повечето хора не живеят като свети Франсис и не ходят по опасни места да помагат на бежанци или нуждаещи се. Какво, според теб, има предвид Майк? Смята Дейвид за лицемер ли?
— Не бих казала. Ако питаш мен, Майк се е сраснал с църквата и постоянно се оглежда за хора, които си въобразяват, че знаят повече от църквата по религиозните въпроси.
— Така ли? Струва ми се, че доста либерално приема поведението на майка ти.
— О, за него мама е обикновен престъпник. Към такива можеш да проявяваш великодушие.
Тя замълча и се замисли. Майк Дъган смята, че съм хлътнала по Дейвид и ще си навлека беля. Наистина съм хлътнала, но това е глупаво ученическо увлечение и в него няма нищо опасно. Колко е патетично! Редно е Майк да се досеща, че е така. Ами ако е нещо друго? Нещо, което знае или усеща? Отец Майк е толкова умен. Не мога да повярвам, че се държи като някои от онези тесногръди ирландски свещеници, с които постоянно се шегуваме. Тогава какво може да е? Докато мислите й течеха в тази посока, си припомни странни неща, които бе забелязала у Грал, но съзнателно не им обръщаше внимание или поне намираше как да ги извини. Онова негово питане защо Господ допуска такива хора да живеят. Или че убиецът на бездомниците е всъщност инструмент на милосърдието. Или онези тягостни моменти, когато той добиваше вид, сякаш не присъства. По тялото й пробягаха студени тръпки и тя потрепери. Баща й го забеляза и я попита какво има, но тя отвърна, че всичко е наред, макар да не беше вярно.
Телефонът иззвъня. Джанкарло светкавично вдигна слушалката.
— Кабинетът на господин Карп — обяви той. После продължи: — За теб е, татко.
— Не се учудвам — отвърна Карп.
Обаждаше се Васкес.
— Това секретарка ли беше?
— Хлапето ми. Какво има?
— Приключих с Пакстън. Ако говори измислици, трябва да призная, че го бива. Разпитах го най-подробно, от всяка гледна точка, за която се сетих. И Рейни го обработи. В основни линии твърди, че използвали гаража за нещо като склад. Трупали списания и други неща, оставени от хората по улиците. Слагали ги в някакъв затънтен ъгъл на гаража.
— Няма ли пазач?
— Има, но бутат на нещастника необложени с данъци двадесет долара и той не им задава въпроси. Търговци са. Както и да е — били там и преглеждали „съкровищата си”. Рамси забелязал някаква жена да се приближава към кола. Бил намотан, твърди Пакстън, от вино, а и пушил дрога. И казал: „Я виж тая шибана богата бяла кучка. Защо не я пребараме?”.
— Извинявай. Рамси или Пакстън казал това?
— Рамси. Извадил ножа си и приближил жената. Оказало се, че това е Маршак. Извадила пистолет. Пакстън не е забелязал пистолета, но чул изстрела и видял как Рамси се свлича на земята. Маршак се мята в колата и изчезва. Той се приближил до Рамси и разбрал, че го е отнесъл. Между другото: уцелила го право в сърцето според аутопсията. Той грабнал ножа и хукнал. Това е неговата история.
— Пакстън как е влязъл във връзка със Солотов? Внезапен пристъп на гражданска отговорност ли?
— Не. Солотов обсипал с бележки всички места, дето се навъртат бездомни. „Ако знаете нещо за това престъпление, елате при мен. Пет бона за полезна информация.”
— Добра награда. Може здравата да разпали въображението. Подхвърли ли му, че вероятно измисля цялата история, за да се добере до парите?
— Естествено. Изредих му наказанията за лъжесвидетелстване; предупредих го и друго: хванем ли го в лъжесвидетелстване, ще го преследваме до дупка и така нататък, и така нататък. Той обаче се придържаше към версията си: Рамси нападнал с ножа и бил прострелян при самозащита.