— Как си? — попита той предпазливо. Съвсем неволно погледна бутилката коняк, празна поне на една трета.
— Добре.
— Какво стана…
— Със стрелбата ли? Всичко е наред. Лу прояви пълно разбиране. Предложи да си взема отпуска колкото искам..
— Това е добре. Трябва да си починеш.
— Днес стоковият пазар затвори на шестдесет и едно и една четвърт — продължи тя със същия безизразен тон.
— Това е добре.
— Да. Добре е за бизнеса, когато спасим клиент с доста кръвопролитие. Знаеш ли, че за да измъкне Ричард Пери от Косово, Олег е убил дванадесет души? Аз убих само четирима. Все пак повишение с шест пункта за един ден не е зле, нали?
— Никого не си убила. Не си виновна.
— Да. И Лу ми каза същото. Повтори го поне петдесет пъти. Докато ме уверяваше, че вината не е моя, не откъсваше очи от телевизионния екран с борсовите индекси. — Отпи от питието и си наля още. Опипа робата си. — Купих си това на път за вкъщи. Мислех да повикам служебна кола да ме прибере, но изведнъж си помислих: „Ха, не се налага!”. Затова се обадих на служба за лимузини под наем и се върнах вкъщи с бял „Кадилак” със затъмнени стъкла. Обърнал ли си внимание как хората се взират, за да разберат кой е в такава кола? Накарах шофьорът да спре пред „Бенделс”. Там пазарувах. Робата струва две хиляди двеста и петдесет долара. Пижамата е само седемстотин и петдесет.
Карп не знаеше какво да каже. Усети непознато, странно стягане в гърдите.
— Искам да се махна, да предприема пътуване — продължи тя. — Париж например. Ще наемем апартамент или ще си купим. — Обърна се и за пръв път го погледна. В очите й имаше странен блясък. Сграбчи го за ръката. — Хайде да заминем, Бъч! Дай да зарежем всичко и да отидем!
— Шегуваш се, нали?
— Не. Никога не съм била по-сериозна.
— Марлин, какви ги приказваш? Аз имам работа, ти имаш работа, имаме деца, те ходят на училище. Не можем просто ей така да заминем.
Тя пусна ръката му и отново извърна глава към телевизорa. Даваха комедиен сериал. Смехът от екрана му действаше все едно буболечка пробива дупка в мозъка му.
— Добре. Ще отида сама.
— Марлин, какво има? Защо се държиш, сякаш не си ти?
Тя сви рамене.
— Богата съм. Много богата. Много богата и много пияна, а много богатите и много пияните са съвършено различни от теб и мен.
— О, глупости, Марлин. Не си богата. Разполагаш с дялове, които не можеш да продадеш през следващите шест месеца.
— Нищо подобно. Имам банкова сметка с пет и половина милиона долара плюс кредитна карта, за която никога не получаваш сметка. Купуваш каквото поискаш и госпожа Липопо се грижи за сметките. Пет и половина милиона минус сумата, изхарчена за тези дрехи и без петстотинте долара, които натъпках в раната на гърдите на Уейн, но тях вероятно ще ми ги върнат.
— Взела си заем срещу дяловете си? — попита Карп ужасен.
— Да. Така се прави, човече.
— О, господи! А ако цената на акциите спадне? Какво ще правиш тогава?
— Тя не спада. Само се вдига.
С чаша в ръка нагледно показа разликата в двете посоки. По робата й се разля коняк, но тя не забеляза.
Той се изправи и я изгледа вбесен. Извърна се, готов да се махне, а тя уточни:
— И ако случайно стойността им започне да спада, макар и съвсем малко, ще застреляме още няколко души. Тогава цената им отново ще се покачи до небето.
На следващата сутрин Марлин се събуди с болки; повдигаше й се, а в мозъка й, някога съсредоточие на живи неврони, сега зееше огромна празна дупка. Простена и отвори око. В полезрението й попадна нощното шкафче от нейната страна на леглото. Върху него имаше нощна лампа, две-три списания, няколко романа с меки корици и бутилка „Хенеси”; празна. Не, не беше възможно. Такива бутилки Лу раздаде на войниците си, когато се осъществи ПП. Тя я отвори едва снощи — имаше нужда да пийне след… След какво? Предпазливо се извъртя и провери другия край на леглото. Възглавницата, чаршафът, одеялото и покривката бяха недокоснати. Снощи Бъч не бе спал тук. Охо! Едва сега забеляза, че е облечена в непозната роба и тежка копринена пижама; и двете миришеха на застоял коняк; някъде отдолу я лъхна и лека неприятна миризма. Кучето ли е това? Прокара език по пресъхналите си устни и успя тихо да свирне. Туп-туп и изскимтяване от другата страна на вратата. Хвана главата си с ръце, та да не падне, и спусна крака на пода. Направи две предпазливи крачки и едното й босо стъпало попадна в обилна локва повърнато. Охо! Съблече се и със залитащи стъпки стигна до банята. Глътна четири аспирина и влезе под душа. Пусна първо горещата вода, а после — за наказание — леденостудена.