Навън, на тротоара, изчака Пател да пристигне с перлено-сивата лимузина. Кадилакът бе един от многото луксозни автомобили, които кръжаха около „Блумингдейл” като пасаж риби. Пател напъха плячката в багажника, а впечатляваща блондинка с палто на леопардови краски, отрупана с пакети, й отправи сияйна усмивка; усмивка на Сестра-по-харчене. Марлин влезе в лимузината и нареди:
— „Ралф Лорен” на „Медисън”.
„Ралф” й продаде синьо кожено яке за мотор, а когато извади кредитната карта, продавачът я дари със същата усмивка. За първи път Марлин пазаруваше, без да поглежда етикета с цената. Така продължи и из други магазини: в „Шанел” за костюми, в „Маноло” за ръчно изработени обувки с високи токчета и чанти, в „Селинс” за велурени джинси с цвят на карамел и червена тениска с дълги ръкави и пришити малки кристалчета. Тук погледна етикета от чисто научно любопитство и откри, че с ДДС покупката възлиза на хиляда долара. Току-що дадох един бон за тениска, обади се тънко гласче в главата й. Отново се изкикоти пред огледалото. Кристалчетата проблясваха хипнотизиращо. Излезе от бутика, облечена в джинсите и тениската. И изведнъж старата й кожена чанта, доскоро най-скъпата вещ, която някога бе купувала, заприлича на войнишка раница. В колата обяви на глас:
— Луда съм. Направо съм откачила.
— Мадам? — озадачи се Пател.
— Нищо — отвърна тя. — Карай към „Гучи”.
В „Гучи” предлагаха широки панталони и подобни рокли. Общо възлизаха на две хиляди и триста долара; чантата от крокодилска кожа със сребърна дръжка бе истинска находка за своите осем хиляди долара. Отидоха и до „Долче и Габана”. Там Марлин купи черна блуза от прозрачна коприна и риза от шифон със златни ръкавели. Заедно с подходящите обувки закръглиха сумата на петнадесет хиляди долара. По това време вече бе спряла да се поти. От хората със специалната карта явно не се очаква да се потят. От сутринта не бе хапвала нищо, но по неизвестна причина храната не я привличаше. Слънцето клонеше към залез, хората излизаха от работа. По „Медисън” такситата се множаха като цигани, но прекрасните магазини все още примамваха.
Забравата е цел на всяко пристрастяване: напитката за пияницата, дозата за наркомана, високата скорост за безразсъдните шофьори. Марлин не подозираше, че пазаруването може да доведе до същото опиянение, но пък до този момент никога не бе пазарувала в продължение на осем часа и половина. Докато съзерцаваше в огледалото на „Долче и Габана” непознатата жена в бяло сако, обшито с кристали и не по-леко от пет килограма, бе напълно забравила за света. Определено помнеше обаче, че плати за него седемдесет и осем хиляди долара. Малко по-късно в „Барнис” почти я изритаха, защото искаха да затварят. Същевременно забеляза с каква неохота го правят, защото тя изкупуваше буквално каквото й се мерне пред очите. Малко след това се озова на задната седалка на лимузината, заобиколена от пакети, торби и кутии, и се сети, че има съпруг и деца. Докато ровеше из ръчната си чанта, нареди на Пател да я откара вкъщи. Мобилният й телефон се оказа изключен. Остана шокирана, защото никога не го изключваше. В ръката си държеше торбичка от „Картие”. И това я шокира — нямаше спомен да е спирала и в този известен магазин. В торбичката имаше няколко опаковани подаръка. Явно е купила подаръци за съпруга си и децата. Дали бяха часовници? Сигурно. На китката й имаше златен часовник. Нямаше го там, когато излезе по обяд. От любопитство надникна и в някои други торби; видя палто от обработена гладка кожа, няколко рокли от „Рента”, втора чанта от крокодилска кожа и бял костюм от „Валентино”. Освен това изпитваше неистов глад. Нищо чудно: беше осем часът, а тя не бе хапвала нищо от дванадесет часа. На ъгъла на Трето авеню и Тридесета улица насочи Пател към улична сергия. Купи си дюнер с горчица и кутийка кока-кола. Продължиха. Дъвчеше гладно. При първата дупка на пътя окапа тениската за хиляда долара с горчица, а по новите джинси за хиляда и осемстотин долара оля кока-кола. Поради някаква странна причина това се оказа без значение. Утре щеше да излезе отново и да си купи нови. Но случката я извади от вцепенението, което не беше добре. Мярна магазин за алкохол, изскочи от колата и се върна с половинка „Хенеси”. Само една глътка, за да разкара лепкавия мазен вкус от устата си. В лимузината имаше малко барче, така че си направи цивилизовано питие. И още едно, когато стигнаха Осемнадесета улица; трето на ъгъла на „Брум” и „Лафайет”. Отпиваше бавно като дама и подреждаше касовите бележки на спретната купчинка. Заради забавата събра сумата с малкия джобен калкулатор, пъхнат в новата й чекова книжка. Сумата възлизаше на сто и петдесет хиляди деветстотин двадесет и един долара и тридесет и пет цента. Погледна цифрата. Кой знае защо не я осмисли напълно и прибра калкулатора. После изпи питието на екс. Вече не като дама.