2
Лу Катафалку бе един от последните от поколението нюйоркчани католици, получил начално образование изцяло под опеката на монахини, и беше убеден, че това е причината да не се справя, когато му се налага да говори импровизирано пред множество. Ненавиждаше всякакви събрания, където би се наложило да се изказва. Продължаваше да се страхува да не би да го фраснат с линийката. А от всички сбирки най-много мразеше организираните всяка сряда сутрин в кабинета на главния помощник-прокурор. Тогава се събираха всички началници на отдели: „Убийства”, „ Наркотици”, „Измами”, „Рекет”, „Специални разследвания”, „Жалби”, „Молби”, и шестте съдебни състава, занимаващи се с всякакви криминални случаи, връхлетели обществото, без да засягат пряко дейността на специализираните отдели. По време на тези събрания главният помощник-прокурор — с други думи, всъщност началникът на кабинета на прокурора — изслушваше всички евентуални въпроси, които биха възникнали, всевъзможни жалби, отчета за работата на конкретния отдел през изминалата седмица и какво възнамерява да предприеме през следващата. Простичко, рутина, но все пак…
Главният помощник-прокурор не приличаше особено на сестра Мери Анджелика (тази жена, размахваща половинметровата си върбова пръчка като сабя на корсар, продължаваше да се явява в кошмарите на Катафалку), понеже бе значително по-висок — поне метър и деветдесет — и с плоско, решително, почти азиатско лице. Освен това за разлика от сестрата ирландка той бе евреин, а очите му бяха сивкави, с жълтеникави точици, а не леденостудени и сини. Не. Но от този поглед нямаше как да се измъкнеш — определена интелигентност, която очевидно не би допуснала увъртания или некомпетентност. Казваше се Роджър Карп, ала всички го наричаха Бъч. Катафалку и преди се бе сблъсквал с хора от този тип. По принцип бяха искрени, дебели и за щастие — глупави. Защо точно тоя бе приел да се нарича Бъч? Вероятно за да предразположи евентуалния събеседник. Всеки би предположил, че никой Бъч не би те злепоставил пред чужд поглед. Всеки Бъч е склонен да ти измърмори „Карай да върви” и да те покани да гаврътнете по едно.
Както обикновено, съвещанието започна с отчета на отдел „Убийства”. Според Катафалку беше малко нечестно. По-справедливо би било дневният ред да се съставя на ротационен принцип — така всеки отдел ще има възможността от време на време да е първи. „Специални разследвания” винаги беше накрая, като се изключи „Жалби”, в който всъщност работеха само група чиновници и няколко хлапета. „Убийства” очевидно бе фаворит и отнемаше по-голямата част от времето. Дължеше се на факта, че Карп и шефът на отдел „Убийства” бяха приятели от незапомнени времена. Карп никога не се нахвърляше върху Роланд Хръкани, както постъпваше с повечето от другите. Катафалку не обичаше особено Хръкани. Оня приличаше на хибрид между маймуна и професионален боксьор: широки рамене, набраздено лице, изключително руси, почти бели коси — вероятно боядисани — висяха по хипарски до якичката му. А и беше злобар. Когато Карп се нахвърляше върху някого, Роланд често наливаше масло в огъня, проявявайки невъздържано сарказъм и високомерие…
Хръкани завърши отчета си по някакво дело — „Народът срещу Бенсън”. Карп поиска да не се нарушава някаква процедура при гледането му. Хръкани възрази, че това е изключение според законът „Грийн”. Катафалку се опита да си припомни какво гласи закона „Грийн” — едва ли някога го беше знаел — и не успя. Някакво решение на Върховния съд. Тия двамата като че ли се наслаждаваха на подобни спорове, а всички уловки по разглежданите дела сякаш бяха непрекъснато в главите им. Всъщност самият Катафалку едва успяваше да следи спора с поне доза разбиране. Започна да преглежда бележките си, за да се подготви, докато дойде неговият ред. Корупция сред училищни настоятели, датираща от дълго време. Два обвинителни акта вече бяха готови. Разследваха се и няколко случая на подкупи на инспектори, но едва ли щеше да се стигне до съд. Отчет за хода на разследването по случай, в който бяха замесени шофьори на таксита, както и чиновници, взимали подкупи за лицензи. Катафалку бе сигурен, че тук съвсем скоро ще се появят обвинения. Ченге, държало се лошо в Инуд — полицай Мартино. Случаят Кули и стрелбата срещу Ломас. Отделът му тъкмо започваше работа по този случай, но той очевидно щеше да е рутинен. Като цяло — нищо особено за докладване.