— Не знам — отвърна Карп. — Има ли връзка между Фирмо и Маршак? Между Рамси или Пакстън и него?
— Между ръководител на верига за пласиране на крадени вещи и уличник? — попита Мъроу. — Защо да има? Уличниците обикновено продават фалшиви ролекси.
Васкес натика нервно записките си в чантата.
— Това е нелепо. Какво значение има? Да не би Сибил Маршак да си е поръчала краден „Ролекс” и е убила Рамси, защото не е харесала как часовникът стои на китката й? Защо не прегледаш и хороскопите им?
— Успокой се, Васкес — обади се Карп.
— Няма! — Изправи се наежена. — Нищо не разбирам. Господи, Бъч, именно ти повтаряш постоянно: не гадайте, придържайте се към фактите. Можете ли да повдигнете обвинение, или не? Ако не можете — откажете се. В случая нямаме никакво обвинение, а гадаем като луди, сякаш замисляш лична вендета срещу тази жена. Или срещу адвоката й. Не желая да участвам в подобно представление. Налудничаво е и… болнаво!
— Благодаря, Мими — отвърна Карп сковано. — Ще кажа на Тони, че се връщаш в основния екип. Остави си записките при Мъроу.
В продължение на няколко секунди тя го гледа проницателно, извърна се и излезе.
Карп се облегна на стола и скръсти длани зад тила.
— Вземи си поука от случилото се, Мъроу — промърмори той уморено. — В нашата работа ключът към успеха е умело да ръководиш хората.
— Направо я държеше в ръцете си. Майсторски номер.
— Да, нали? Още един загубен приятел. Смяташ ме за луд, нали?
— Немного. Но виждам и нейната гледна точка. И аз се питам: а ако часовникът не е бил негов! Това елиминира твоята теория за мотивацията му да нападне Маршак.
— Не е бил негов ли? Чий е тогава часовникът?
— Може да го е пазел за някого или да го е пренасял. Например за някой, когото ченгетата държат под око, и не е искал да бъде заловен с часовника. Да предположим, че този тип използва уличниците да му пренасят разни неща. Рамси е бил нещо като посредник. Защо да не е изпълнявал подобни задачи срещу комисиона?
— Да…
Карп се извърна със стола и съсредоточи вниманието си върху прозореца — навън валеше обилен дъжд. Нещо му убягваше, някаква връзка между бездомните уличници и крадците. Трябваше да направи тази връзка, а тя му се изплъзваше. А и още нещо: някакво име. Замисли се усилено, но то не изплуваше. Напоследък често му се случваше. Сякаш част от мозъка му се занимава със сложен проблем и остават съвсем малко свободни сиви клетки да вършат останалата работа. Допускаше грешки, не виждаше определени неща, съсипваше взаимоотношенията си с хора. Усети погледа на Мъроу върху себе си, долови напрежението от изчакването му. Отново завъртя стола.
— Кога е заведен часовникът при нас като улика?
Мъроу направи справка с бележките си.
— На двадесет и осми в шест и осемнадесет вечерта. Защо?
— О, питам ей така, без особена причина Но не е показвал точното време. Слушай, Мъроу, искам да обмисля това още малко. Прав си. Идеята ти не е лоша. Възможно е да е бил „муле”. Добре, да оставим Маршак за известно време. Иди и отново открий този Магуайър, поискай да ти даде списък на известните им сътрудници на Фирмо. Да се надяваме оттам да изскочи нещо.
Мъроу кимна, записа си нещо, но без особен ентусиазъм. Интеркомът иззвъня. Мъроу си тръгна, а Колинс влезе.
— Искам да ти благодаря — обяви Карп, когато младият мъж седна. — Имах интересен разговор с Макбрайт в неделя.
— Той е умен човек.
— Такъв е и страшно добре информиран относно обстановката в службата ни. Изключително добре. — Карп направи пауза, за да даде възможност думите му да проникнат до съзнанието на Колинс. В момента нямаше да го обвини за изтичането на информация, но не искаше да смята, че не е наясно какво става наоколо. А и изтичането на информация понякога е дори полезно — така се преплитат верни и с недотам верни неща, но е полезно човек да ги знае. — Както и да е. Разменихме откровени възгледи по някои случаи, обагрени с расистки елементи. Един от тях е Бенсън. Доколкото ми е известно, ти си се виждал със свидетеля, който му подсигурява алибито.
Колинс отвори бележник.
— Да. Йоланда Бенсън, четиридесет и една годишна, и Дарси Бенсън, деветнадесетгодишна, майка и сестра. Между другото — почтени хора. Майката е училищна помощничка, сестрата учи текстил и мода. Бащата е електротехник. Отдавна са разведени, но от време на време наминава и помага. Прегледах отново протокола от разпита и въпросите. Отговаряли са в дома си на Сто тридесет и трета улица. По думите им въпросната вечер Джоръл се появил малко след пет. Искал да гледа по телевизията мача между „Холи крос” и „Сиракуза”. Джоръл явно е голям баскетболен запалянко, а и се бил обзаложил в полза на „Сиракуза”.