Седна на стола, качи краката си на бюрото, сключи ръце на тила и затвори очи. Какво да прави с този Били Рей? Съмняваше се, че агентът носи някаква вина. Нещата изглеждаха такива, каквито ги окачестви Ема: Махоуни играе някаква игра с далечни цели, използвайки за залог собствената му кариера. Явно се надяваше, че помощникът му ще извади късмет и ще открие някакви провинения на Били Матис — факт, който ще се върже с нежеланието на Донъли да изследва анонимното предупреждение и ще му помогне да го хване натясно. Демарко нямаше идея защо шефът му ненавиждаше Патрик Донъли, но това беше неоспорим факт. Мечокът искаше да го схруска, и толкоз.
При това положение Демарко нямаше избор. Когато мечокът си поиска закуската, значи трябва да я получи. Не можеше да пренебрегне пряката заповед на Махоуни, но не можеше и да направи нищо, което да привлече вниманието на Сикрет Сървис или ФБР. Откриеха ли, че ги будалка, могъщите институции безмилостно щяха да го стъпчат с подкованите си ботуши, а когато тъпченето започнеше, Махоуни щеше да се направи, че за пръв път чува името Джо Демарко. По тази причина той щеше да изпълни заповедта и да започне разследването на Били Рей, но крайно внимателно. Щеше да бъде едно незабележимо и дискретно разследване, макар и напълно лишено от логика. Защото предварително трябваше да приеме, че Матис е виновен. Във всички други случаи то автоматично се обезсмисляше.
Започна с картончето, което Банкс му беше дал, и го препрочете. Вниманието му беше привлечено от подписа под текста: „Агент, попаднал на неподходящото място“. Звучеше така, сякаш авторът е бил принуден да се подпише или пък е разполагал с нежелана информация. Беше един неохотен подпис. Което можеше да означава само едно: ако писмото е истинско и Сикрет Сървис действително има нещо общо с покушението, неговият автор би могъл да бъде и Били Матис. Той е знаел, че се готви покушение, не е искал да участва в него, но не е бил в състояние да му попречи.
Имаше и друга възможност: писмото да се е отнасяло именно до Матис, който нарочно бе изпуснал слънчевите си очила, за да осигури добра видимост на стрелеца. А третата (и най-вероятната) беше проста: писмото бе фалшиво и Матис бе невинен. Възможности, изпълнени с „ако“ и „може би“. Явно се налагаше да поеме по „пътя с жълтите плочки“ в омагьосаното от политици царство Оз.
Банкс го бе снабдил с копие от служебното досие на Матис и той остави картончето, за да насочи блестящия си интелект към въпросния документ. В него несъмнено щеше да открие това, което му трябваше. И най-вече тайните от миналото на чакала.
Според сведенията в досието му той беше американец до мозъка на костите си — като овесените ядки и произведеното нелегално уиски. Беше роден в Ъптънвил, щата Джорджия, където и да се намираше това населено място, ей богу. Живял бе там до осемнайсетгодишна възраст, когато бе постъпил доброволец в армията. Бе преминал в запаса след четиринайсет лишени от премеждия месеца служба в Южна Корея, а после бе учил две години в местния общински колеж. Веднага след колежа бе постъпил в Сикрет Сървис и бе служил там в продължение на шест години.
В живота на Били Рей имаше две случки, които заслужаваха внимание. По време на войната „Да хванем Саддам“ неговата рота от запасняци била мобилизирана за осем месеца. В рамките на този срок самият Били Рей извършил няколко неуточнени геройства, които му донесли престижни награди — ордена „Пурпурно сърце“ и Бронзова звезда. Втората случка станала две години преди това, доста по-близо до дома.
Били охранявал една пресечка в Гари, щата Индиана, откъдето минавал маршрутът на президентския кортеж. Някакъв крадец решил, че визитата на президента е най-подходящото прикритие за предварително замисления обир в местния банков клон. С коефициент на интелигентност, близък до този на заека, въпросният крадец явно не си дал сметка, че маршрутът на посещение от такъв ранг се покрива както от униформени, така и от цивилни ченгета. Алармата се включила в момента, в който излязъл от банката. Униформеният полицай наблизо светкавично извадил пистолета си и крадецът стрелял по него. Това предизвикало масова паника и хората се разбягали във всички посоки. В същия момент президентската лимузина навлязла в пресечката. Били бил най-близо до мястото на инцидента, но не стрелял, защото се страхувал да не улучи невинни хора. В същото време трябвало да попречи на бандита да насочи оръжието си към кортежа. Единствената възможност била да използва физическа сила. Бронежилетката поела първия куршум, а вторият попаднал в левия му бицепс. Секунда по-късно бандитът бил обезоръжен.