— Не ставай глупак, Демарко — обяви вторият картоиграч. — Никой не пришива собственото си име на джобчето!
— Точно така — обади се и третият край масата. — На моето джобче е пришито твоето име, което означава, че тези дни можеш да очакваш уволнение заради мързел!
Тримата механици избухнаха в смях и започнаха да се поздравяват с оглушително пляскане на длани, а Демарко се обърна към Къртис и попита:
— Защо тези типове не бачкат, по дяволите?
— Не че ти влиза в работата, но смяната им започва след един час — поясни онзи. — Идват по-рано, за да поиграят карти и да избягат от жените си. Трябва ли ти нещо, Джо?
— Аха — кимна Демарко. — Ще ми заемете ли телевизора и видеото?
— Няма проблем — кимна Къртис. — Но до утре следобед гледай да ги върнеш, защото ще дават демонстрационен мач на „Скинс“.
Това предизвика 15-минутен разгорещен спор между картоиграчите и Демарко, който беше луд фен на „Редскинс“. Необременени от сантименти и географска лоялност, механиците подложиха на унищожителна критика защитата и нападението на „червенокожите“, а крайният защитник бе окачествен като „дебела ученичка, която тича като муха без глава“. Разбира се, през цялото време те демонстрираха единодушна подкрепа за техните главни съперници, водачи в групата.
Когато най-после се върна в кабинета си, Демарко включи видеото и пусна взетата назаем касета с покушението. Седна на стола с дистанционното в ръка, а пръстът му легна върху бутона за паузата. Беше готов да проучи и прецени всичко, което прави Били Рей Матис „вдървен“ в момента на покушението.
През последните четири дни телевизионните коментатори и платените им експерти бяха разнищили в детайли изпускането на слънчевите очила на Матис миг преди началото на стрелбата. И бяха стигнали до единодушното заключение, че Господ е демократ. Защото, ако Матис не беше изпуснал очилата си, Монтгомъри нямаше да се блъсне в задника му, а после и в президента. Което означаваше, че главата на президента щеше да бъде пръсната още с първия изстрел. Момчетата и девойките във ФБР не бяха изразили несъгласие с тази версия, въпреки че нито те, нито журналистите знаеха за предупредителното писмо.
Наблюдавайки внимателно записа, Демарко постепенно стигна до заключението, че Матис наистина е малко по-нервен от другите агенти. А докато групата вървеше към хеликоптера, непосредствено преди стрелбата, главата му май се сгуши в якето — като на костенурка, усетила опасността. В същото време обаче той се придвижваше бързо, закриваше президента с тялото си без никакво колебание и пръв откри стрелба към надвисналата над реката канара.
В записа нямаше нищо, което да навежда на определени заключения, но Демарко разбра какво е имал предвид Банкс. Агент Матис се държеше по-различно от колегите си, макар че трудно можеше да се определи по какъв начин. Още повече че ФБР отдавна бе разчленило записа на съставните му части — пиксел по пиксел и кадър по кадър, използвайки триизмерен компютър за всички възможни симулации. А след като стотиците бели престилки в Бюрото не бяха открили нищо подозрително, едва ли това можеше да стори невъоръженото око на Демарко. Отказа се, след като изгледа лентата пет пъти подред. На нея се виждаше или един много добре трениран агент, който не пропуска нищо, или един много нервен агент, който очаква стрелбата да започне всеки момент.
Демарко погледна часовника си. Наближаваше четири следобед. Някъде в средата на Атлантическия океан слънцето преваляше, което беше достатъчно за Демарко да вдигне телефона и да набере номера на Алис.
8
„Монокъл“ е името на историческото заведение, разположено в сенатската част на Капитолия, само на една пресечка от Юниън Стейшън. По стените са окачени снимки на ухилени политици със стъклени погледи, сред които личеше тази на Махоуни, поставена на почетно място близо до вратата. На нея мечокът бе преметнал лапа през раменете на някакъв съперник, който очевидно не се чувстваше много удобно в прегръдката му.
Демарко харесваше тази кръчма. Кухнята предлагаше сравнително качествена храна, а от постоянното си място на бара той имаше възможност да наблюдава младите дами, работещи на Капитолийския хълм, които бързаха да хванат метрото от Юниън Стейшън. Излишно бе да се добавя, че същият този бар предлагаше отлично мартини.