Чашата му беше поднесена от мистър Уилям, който по традиция обслужваше бара в следобедните часове. Физиономията му беше толкова сериозна, сякаш сервираше не мартини, а вино за причастие.
Мистър Уилям беше чернокож, прехвърлил шейсет, висок над метър и деветдесет, сух и костелив. От предците си беше наследил печалната физиономия на погребален агент, но зад нея се криеше мръсното въображение на хлапак.
— Снощи гледа ли мача на птичките срещу Сиатъл, Джо? — подхвърли той.
— Вижте, сър, вече обсъдихме тази тема и вие прекрасно знаете мнението ми — парира го веднага Демарко. — Ще гледам „Ориълс“ едва когато сенаторите се върнат във Вашингтон.
За несведущите трябва да се обясни, че през 1971 г. отборът на „Уошингтън Сенаторс“ напусна окръг Колумбия и се премести в Тексас, приемайки името „Тексас Рейнджърс“. Това потопи в дълбока скръб всички истински фенове на бейзбола във Вашингтон, които страдаха така, сякаш собствените им майки бяха предали богу дух. В продължение на четири години те лобираха за връщането в столицата на отбор от мейджър лигата, но собственикът на „Балтимор Ориълс“ упорито се противопоставяше на тези идеи, заключавайки съвсем правилно, че отбор от мейджър лигата в окръг Колумбия ще опразни седалките на стадиона „Кемдън Ярдс“. Имаше основания да се вярва, че през следващата година Вашингтон най-после ще получи това, което иска, макар и на прекалено високата цена, обявена от собственика на „Ориълс“. Демарко страстно ненавиждаше този човек, а чувствата му можеха да бъдат разбрани единствено от заклетите бейзболни фенове.
— Значи не видя забележителната тройна комбинация на Родригес, завършила с великолепен вътрешен хоумрън, така ли? — подхвърли мистър Уилям.
Мамка му! Да видиш тройна комбинация, завършила с вътрешен хоумрън, беше все едно да се натъкнеш на лайно от динозавър! А той беше пропуснал и двете! Шибаните „Ориълс“! Собственикът им беше невероятен сребролюбец и скръндза, главната му трибуна приличаше на обор, а питчърите му — невероятни леваци, които нямаше да намерят място дори в ученически отбор. Но с тях играеше невероятният Алонзо Родригес, най-добрият в страната. Разбира се, това не можеше да накара Демарко да вдигне ембаргото си. Никога!
— Да вървят по дяволите и Родригес, и тройната му комбинация — отсече с категоричен тон той.
— Ти си голям инат, Джо — кротко отбеляза мистър Уилям.
И това си беше чистата истина. Демарко отпи глътка мартини и одобрително кимна на създателя на напитката.
— Отлично, мистър Уилям. Мога ли да използвам телефона ви, моля?
— Нямаш ли си мобилен като останалите баровци, дето идват тук?
— Имам, но си пестя минутите. Хайде, подай ми апарата! Нали не плащаш сметката?
Набра номера, чу гласа на Ема и се представи:
— Аз съм.
— Не може да бъде, Джо.
— Звучиш ми доста жизнерадостно — отбеляза той.
— Че какво ми е? Аз съм здрава, умна и богата. И водя активен полов живот, за разлика от теб. Защо да не бъда жизнерадостна? Казвай какво искаш, защото си правя ноктите!
— Искам да ми дадеш назаем някой от сътрудниците си. Ще го използвам за наблюдение.
— По случая „Матис“?
— Да.
— Значи включваш на пълни обороти, а?
— Какво е разследване без наблюдение, Ем? Ще пусна човека да върви ден-два подир Били, а след това ще докладвам на Банкс, че момчето е чисто като първия сняг.
— Първият сняг бързо почернява от мръсотия, Джо. А я ми кажи, ти какво ще правиш, докато моят човек следи Били?
Демарко й каза.
— Мисля, че Майк е свободен в момента — светкавично се съгласи Ема. — Ще му кажа да ти звънне.
— Това да не е онзи Майк, дето ми го даде назаем през февруари?
— Същият.
— Добре. Момчето си го бива. Между другото, дай ми някакви сведения за миналото му. — Извъртя очи едновременно с молбата, защото беше сигурен, че си губи времето. Но, както правилно беше отбелязал мистър Уилям, той си беше инат.
— О, обичайните неща — отговори Ема. — Бивш „тюлен“ с лиценз да убива.
Слушалката онемя.
Това като нищо може да се окаже истина, помисли си Демарко. Познаваше Ема достатъчно дълго, за да знае, че тази жена поддържа контакти с всякакви таланти: бивши ченгета, бивши войници, а много вероятно и бивши престъпници. Познаваше експерти по подслушвателна апаратура, фалшификатори на документи и компютърни хакери. Всички те бяха висококомпетентни и по причини, които Демарко никога нямаше да разбере, безкрайно лоялни към Ема.