А той се запозна с нея на улицата. Беше оставил някакъв приятел пред летище „Рейгън Нашънъл“ и се готвеше да потегли от паркинга за таксита, когато дясната врата се отвори и в купето нахлу някаква жена. Привлекателна, на средна възраст, облечена в елегантен, леко измачкан бял костюм с панталон. Дишаше учестено и имаше вид на човек, който от доста време не си е лягал. Носеше само малка дамска чантичка.
— Хей, какво… — понечи да протестира Демарко, но жената вдигна ръка.
— След десет секунди от терминала ще излязат двама мъже, които са въоръжени, и ще се опитат да ме убият. По всяка вероятност ще убият и вас, защото сте с мен. А сега тръгвайте, ако обичате.
— Но, вижте…
— Разполагате с по-малко от пет секунди. Аз работя за правителството и не ви лъжа.
Демарко понечи да изтърси едно „това вече съм го чувал“, но навреме се въздържа. А и започна да го обзема страх. Очите му внимателно огледаха неканената гостенка. Би могла да бяга от полицията, или да е „муле“, натоварено с наркотици. Подозренията му бързо се стопиха. Лицето й не беше особено приятно, но внушаваше доверие.
Погледна в огледалото за обратно виждане тъкмо навреме, за да съзре двамата мургави мъже, които излетяха от терминала, огледаха тротоара в двете посоки, след което единият посочи колата му.
— Мамка му! — стресна се Демарко, даде газ и потегли, без да го е грижа за все така плътната редица от коли, които запълваха платното. — Защо не взехте някое проклето такси?
— Не видяхте ли опашката? — отвърна с въпрос жената, погледна назад и изпъшка: — Господи, чакала ги е кола!
Демарко механично премести очи към огледалото. Двамата мургави мъже се качваха в черен мерцедес.
— Но какво по дяволите… — нервно преглътна той, без да получи възможност да довърши изречението си.
— Карайте към Пентагона! — заповяда жената. — И не спирайте за нищо на света, дори пред пътната полиция!
— Но чакайте…
— Ако спрете, ще убият ченгето! А сега натиснете газта!
Мерцедесът бързо скъсяваше разстоянието помежду им. Жената бръкна в чантичката си и извади клетъчен телефон.
— Аз съм — рече в мембраната тя. — Току-що пристигам от Кайро. Нося и мострата, но те ме чакаха на лентата за багажа. Това не трябваше да се случи, кретен такъв! — Послуша за момент, после троснато отвърна: — Не, нямам оръжие. Нима си въобразяваш, че ще се кача в самолета с пистолет? Виж какво, млъкни! Слушай внимателно. Пътувам с един цивилен. Колата е… — Очите й въпросително се извъртяха към Демарко. — Кафяво волво, модел деветдесет и четвърта. Току-що напуснахме района на летището и се движим към Джордж Уошингтън Паркуей. Ще ни познаете лесно, защото ще караме със сто и шейсет, а зад нас се движи черен мерцедес. А сега викай помощ, бързо!
Изключи телефона и обърна глава.
— Как се казвате?
— Джо.
— Слушай ме внимателно, Джо. Трябва да натиснеш здраво педала. В такъв момент не бива да ти пука за бричката.
Мерцедесът беше точно зад тях, но не направи опит да ги засече или изпревари.
Жената хвърли бегъл поглед през рамо.
— Ще изчакат да излезеш на магистралата, след което някой от тези типове ще извади автомат и ще ти надупчи гумите.
— Исусе! — възкликна Демарко. — Защо просто не изхвърлиш през прозореца това, което търсят?
Вероятно решила, че се шегува, жената избухна в нервен смях.
Скоро излязоха на Джордж Уошингтън Паркуей. Мерцедесът беше петдесет метра зад тях. Демарко бързо стигна сто и петдесет и изпита задоволство от сравнително слабия трафик. В огледалцето видя как единият от мургавите се показва от десния преден прозорец, а от протегнатата му ръка излитат оранжеви пламъчета. Не чу изстрелите, но видя искрите, отхвърчащи от асфалта отстрани на волвото.
— Копеле гадно! — изрева той и рязко натисна педала на газта, но той не помръдна. Колата не можеше повече.
После всичко свърши.
Над мерцедеса изведнъж се появи огромното черно туловище на хеликоптер, от който блесна ослепителен лъч. Някакъв мъж с пушка в ръка беше увиснал от него. Един Господ знаеше откъде се появи тази машина. Мерцедесът леко намали, вероятно търсейки начин за измъкване — изход от магистралата или отклонение. Кракът на Демарко продължаваше да натиска педала докрай. Минута по-късно видя как пет-шест автомобила с включени червени и сини светлини заобиколиха колата на преследвачите им.