Прудъм замълча за момент, но вълнението му беше видимо.
— Едуардс е изкопал тази дупка предварително, разбирате ли? — възбудено продължи той. — С приблизителни размери два на един, тя не може да бъде направена за един час, да не говорим за старателно маскирания отвор, който се забелязва едва от няколко сантиметра разстояние. А това означава, че е работил по нея доста време преди пристигането на президента край река Чатуга!
— Господи! — промърмори Банкс.
— Така е, сър — кимна Прудъм, после заряза всякакви официалности. — Мръсникът вероятно се е спуснал с въже и най-спокойно е изкопал и замаскирал скривалището си. Отчитайки датата на президентския излет, появата на предварителния екип на Сикрет Сървис за отцепване на района и разставените патрули, ние сме на мнение, че дупката е била изкопана поне една седмица преди излета. А после, малко преди появата на президента, мръсникът се е промъкнал покрай охраната — най-вероятно през нощта, и се е пъхнал в леговището. Престоял е вътре две денонощия, докато президентът и Монтгомъри са ловили риба край реката, а после — и това е най-необикновената част от историята — е останал там поне още един ден след стрелбата. Измъкнал се е чак на втората нощ, след като криминалистите се прекратили работата си за деня. Това е било възможно, само в случай че се е справил и с охраната на периметъра, състояща се от агенти на ФБР.
— Видях снимката на Едуардс в „Поуст“ — обади се за пръв път Демарко. — Изобщо не ми направи впечатление на атлет, по-скоро ми се стори тромав.
Престори се, че не вижда многозначителния поглед на Банкс, внушаващ, че асистентите могат да присъстват, но не и да участват в разговора.
— Бил е достатъчно дребен, за да се побере в скривалището — сви рамене Прудъм. — Направихме си труда да изчислим това. А и не всеки натежал човек е в лоша форма. Едуардс е бил страстен ловец, бивш военен, което води до следващото ми заключение: използвал е пушка „Ремингтън 700“ с оптически прицел „Леополд, Марк“. Ние проследихме серийните номера и открихме, че преди около месец въпросното оръжие е било откраднато от склад на военния резерв.
Банкс хвърли кос, но многозначителен поглед по посока на Демарко. Били Рей Матис беше запасняк от армията.
— От коя бойна единица е била открадната пушката? — попита Демарко.
— От бившата рота на Едуардс, със сборен пункт Форт Мед, щата Мериленд.
А в служебното досие на Били беше отбелязано, че неговата рота е базирана в Ричмънд, щата Вирджиния.
— Но Едуардс е бил ловец — отбеляза Демарко. — Защо не е използвал някоя от ловните си пушки?
— Защото ги е заложил — отвърна Прудъм. — Останал е без средства, тъй като твърде дълго е бил безработен. В къщата му са открити само две карабини.
— Предполагам, че Бюрото вече разследва кражбата във военния склад.
— Разбира се, съвместно с военното контраразузнаване — нетърпеливо кимна Прудъм. — Все още не откриваме пряка връзка между ремингтъна и Едуардс, макар че всички откраднати оръжия са оказаха в дома му, включително онзи пистолет 45-ти калибър, с който се е самоубил.
— Тази пушка е единственото физическо доказателство, с което разполагате, така ли? — попита Банкс.
— Имате предвид извън другите пушки, оръжието на самоубийството и предсмъртното писмо?
— Точно така.
— В колата му открихме касова бележка от една бензиностанция, на около петдесет километра от река Чатуга. Но в скривалището му на скалата не открихме нищо, което, ако се замисли човек, е много странно. Бил е доста продължително време в тази дупка и би трябвало да остави някакви следи — изкопана пръст, храна, екскременти, урина, гилзи. Явно е взел всичко със себе си, в торба или нещо подобно. Освен това не е оставил никакви телесни следи, подходящи за ДНК проба — косми, парченца кожа и други такива, — което предполага, че е бил облечен от главата до петите в нещо като плътен комбинезон. Но в къщата му не открихме подобна дреха.