Демарко понечи да отговори, но Донъли гневно вдигна ръка.
— Аз съм директор на Сикрет Сървис, идиот такъв! Което означава, че знам всичко за всекиго! Например че си момче за поръчки на Джон Махоуни. Когато става въпрос за някой елементарен компромат, Махоуни го възлага на шефа на канцеларията си — онова дебело копеле, което носи тиранти. Но когато иска да го начука на някого, той изпраща теб!
— Аз не работя за председателя — поклати глава Демарко. — Аз съм независим юридически съ…
— Дрън-дрън. Няма те в официалните ведомости на Махоуни, но именно той те е назначил на този пост. Независим си друг път! Жалък тип! Отлично зная, че работиш за Махоуни!
Само че едва ли можеш да го докажеш, възрази наум Демарко.
— Знам и защо Махоуни не иска да бъде официално свързан с теб — продължи Донъли. — Баща ти е Джино Демарко, дребен престъпник, работил за Кармине Талиаферо. Преди петнайсет години татенцето ти похарчило трима от съперниците на Талиаферо, но четвъртият извадил късмет и му видял сметката. Вярно е, нали?
Демарко не отговори, но в душата му се появи непреодолимо желание да откъсне малките ушички на гадината, дръзнала да нарече баща му „дребен престъпник“.
— Най-странното е, че Махоуни те е наел веднага след като си завършил юридическия — продължи Донъли. — Не знам защо — това е единствената загадка, която все още не съм разрешил, — но знам, че го е направил. И именно заради баща ти те държи в онова мазе — за да не се налага да обяснява на когото и да било защо се нуждае от презрения ти жабарски задник!
Донъли заплашително се наведе напред.
— Нека ти задам един въпрос. Ти прекрасно знаеш какъв егоистичен тип е Махоуни, нали? Колко време ще запазиш службата си, в случай че медиите научат за баща ти и факта, че работиш за председателя?
— Лично вие ли назначихте Били Матис за персонален бодигард на президента, мистър Донъли? — отвърна с въпрос Демарко.
— А бе, ти какво… — яростно хлъцна директорът на тайните служби, след което все пак успя да се овладее. — Сега ме чуй какво ще ти кажа, но си отваряй ушите! Моите агенти са чисти. Всички, без изключение, имат безупречни досиета, особено Матис. Всички, без изключение, издържаха проверка с детектора на лъжата. Онзи глупак Банкс няма никакви основания да подозира Сикрет Сървис и прекрасно го знае!
— Защо тогава не сте анализирали предупредителното писмо?
— Ама ти наистина си гадно копеле! — просъска Донъли и лицето му се наля с кръв.
А така! — злорадо си рече Демарко. Дано те тресне инсулта!
Донъли отвори уста да каже нещо, но отново успя да овладее емоциите си. Палецът му рязко се стрелна към къщата.
— Съветвам те да я обявиш за продажба! — изсъска той. — Дните ти в този град са преброени!
— Не думай — рече Демарко.
Донъли се усмихна и показа два реда зъби — ситни и остри.
— Работата ти изисква периодични проверки от страна на тайните служби, умнико. Познай кой ги извършва и какви препоръки ще направи. А сега изчезвай!
Демарко излезе от лимузината и внимателно затвори вратата. Колата безшумно потегли, а той остана да гледа как червените светлини се отдалечават по улицата. Потта по ръцете и краката му бързо изстиваше.
Значи Донъли знае за баща ми, мрачно поклати глава той.
12
Женският глас насреща не беше на Ема. Въпреки че бе приглушен и хаплив като нейния и говореше по нейния телефон. След това непознатата предаде слушалката на самата Ема, която обяви:
— Ако си рекламен агент на Телемаркет, ще те издиря, ще ти запаля къщата и ще убия кучето ти!
Гласът й звучеше абсолютно сериозно.
— Джо съм, Ема. Не е ли по-лесно да се включиш в онези списъци, които забраняват набирането на номера ти?
— Те са противоконституционни.
— А палежите и кучешките убийства не са, така ли?
— Защо ми звъниш по никое време?
— Стига, Ема, часът е едва девет.
— А, така ли? Казвай какво искаш.
— Току-що ме посети Патрик Донъли и ме засипа с открити заплахи. Вчера, докато се наслаждавахме на изпълнението на твоята приятелка с челото, аз останах с впечатлението, че разполагаш с информация за него. Искам да я чуя.