— Джордж каза, че…
— Кой е Джордж? — прекъсна я Демарко.
— Джордж каза, че не знае откъде са парите на Донъли — направи се, че не чува въпроса Ема. — А след като той не знае, значи никой не може да ни осветли по този въпрос. Сигурен е, че нашият човек е имал бедно детство в Пенсилвания и едва ли е получил наследство. Никога не се е женил, следователно богатството му не идва и по тази линия. Освен това никога не е работил в частния сектор. Утре ще звънна на един познат, който се рови в подобни неща.
Вероятно хакер, светкавично съобрази Демарко, но не си направи труда да пита.
Ема опразни чашата си и отново тръгна към барчето. Никога не я беше виждал да гълта с такава скорост.
— Донъли не се държи рационално — отбеляза Ема, след като се върна на мястото си с питие в ръка.
— Какво искаш да кажеш?
— Той е опитен бюрократ, а опитните бюрократи не рискуват. Нещата са такива, каквито ги вижда Банкс: получавайки предупредителното писмо, Донъли би трябвало моментално да изтегли вътрешния кръг. Без да му пука, че разваля излета на президента и неговия приятел Монтгомъри. Въпросът е защо не е постъпил по този очевидно благоразумен начин.
— Може би защото…
— И защо лично се мъкне в къщата ти? — не му даде да се изкаже Ема. — Хората с неговото положение избягват да отправят директни заплахи. Той не само проявява необичаен интерес към Били Матис, но и сам се излага на течение. Какво, по дяволите, го е принудило да се държи по този начин, Джо? И каква връзка може да съществува между един скромен агент и директора на Сикрет Сървис, който заема този пост по-дълго от самия Господ Бог? Донъли се държи като…
Ема не завърши, тъй като от вътрешните помещения долетя приглушен вик. Сякаш Джули проплака в съня си.
Ема се изправи, на лицето й се изписа загриженост.
— Трябва да тръгваш, Джо. Искам да се погрижа за нещо.
— Какво й е на Джули, Ема? — съчувствено попита Демарко. — Знаеш, че ако съм в състояние да помогна с нещо, можеш да разчиташ на мен.
Ема, хладната, ловка и сдържана Ема, тази вечер просто не приличаше на себе си. Изглеждаше като притиснат в ъгъла опасен звяр.
— Благодаря ти, Джо — поклати глава тя. — Лека нощ.
13
— Чухте ли какво ви казах току-що, сър? Донъли знае, че работя за вас, знае и за баща ми. Заплашва да уведоми медиите.
Махоуни продължаваше да мълчи, насочил цялото си внимание към внушителния бюст на сервитьорката. Демарко знаеше, че макар и наближаващ седемдесет, той се вълнуваше от секса като тийнейджър. И вероятно отдавна бе включил в завещанието си откривателя на виаграта.
— Може да знае кой е баща ти — промърмори Махоуни, след като келнерката най-сетне се отдалечи. — Но не може да докаже, че работиш за мен.
— Може обаче да докаже, че вие имате връзки с профсъюзите, профсъюзите имат връзка с мафията, а мафията — с мен. При подходяща обработка на тези факти като нищо може да се заключи, че сте свързани с мафията, а аз съм нейният човек, който ви държи под око.
Председателят му хвърли един изпитателен поглед, който според Демарко означаваше само едно — дали не е дошло времето да го изхвърли на боклука, забравяйки, че някога е бил негов работодател. След петнайсет години задкулисни игри и измами с мирис на рекет в полза на Джон Махоуни — дейност, която бе на светлинни години от нормалната юридическа практика, шансовете му да остане полезен май бяха доста по-малки от тези на едрогърдата келнерка, която в същия момент се изправи пред масата им.
— Желаете ли още малко кафе, сър? — попита жената.
— Скъпа, ти си слънчев лъч в отвратителния ден на един старец — отвърна Махоуни.
— О, вие съвсем не сте старец, сър — отвърна скъпата, която явно си даваше сметка, че бакшишите й зависят повече от усмивките и гръдната й обиколка, отколкото от обслужването.
Махоуни я изчака да се отдалечи и измъкна плоска бутилчица от вътрешния джоб на сакото си. Изля малко бърбън в кафето, сръбна шумно с очевидна наслада, след което промърмори:
— Донъли няма да направи нищо. Той прекрасно знае, че ако се опита, аз моментално ще запозная медиите с отношението му към предупредителното писмо.
— Но подхвърли, че може да торпилира разрешителното ми за достъп до секретна информация.
— Като нищо може да го направи — тежко въздъхна Махоуни. — Ако малко се напънат, неговите хора лесно ще те превърнат в дясната ръка на Осама.