— Но през шейсет и четвърта и той стартира от нулата като Донъли с прословутото му наследство, нали така?
— Така е. Но не знам с колко е стартирал и откъде са дошли парите. И това наистина ме дразни.
— Можеш ли да окапониш Тейлър? — попита Демарко.
— Изключено. Главно заради данъчните от Атланта, за които вече споменах. Теоретично погледнато, богатството на Тейлър би могло да се окаже и напълно законно. Да речем, че през шейсет и четвърта е спечелил девет бона на покер и е решил да ги вложи в акции на Ай Би Ем. Парите автоматично се удвоили. После купил някаква земя, която продал в най-подходящия момент. Парите му се учетворили. И така нататък. Може би е станало именно така и през шейсет и четвърта не се е случило нищо особено. Това е положението, Ема. Просто не знам.
— Пресичали ли са се някога пътищата им? — зададе следващия си въпрос Демарко.
— Не открих такова нещо. Донъли се установил в Лос Анджелис, а Тейлър, както вече казах, останал в Тексас. Между юни шейсет и четвърта и януари шейсет и шеста Донъли живял в Ню Йорк, след което се преместил във Вашингтон и до ден-днешен е тук. Тейлър напуснал Тексас през шейсет и трета и се върнал в родната Джорджия. От шейсет и пета насам живее в една и съща къща.
Ема се надигна и понечи да му стисне ръката, но се дръпна навреме, забелязала изплесканите му от бонбоните пръсти. Ръката й промени посоката си и бръкна в джоба за ключовете от колата.
— Благодаря ти, Нийл — рече тя.
— За теб винаги, Ема.
21
— Имах желание да ти помогна, Джо — промърмори сенатор Мадокс. — За съжаление зная твърде малко за стария Макс, който живее там някъде, далеч от всички. За мен той си е верен другар, който поддържа партията, Бог да го благослови.
— Но Максуел Тейлър е достатъчно богат, за да си купи частно блато, сенаторе — отвърна Демарко, без да крие недоверието си. — А след като аз зная това, значи вие знаете много повече! За мен е важно да го чуя, сър.
— Съжалявам, Джо, но…
— Как е мисис Мадокс, сенаторе? — прекъсна го Демарко и двамата едновременно погледнаха към снимката в ъгъла на бюрото. На нея беше съпругата на сенатора — някогашна красавица от Юга, превърнала се в свадлива жена.
Дж. Д. Мадокс беше сенатор от Джорджия, влязъл в политиката още по къси панталонки. Съкращението се дешифрираше като Джеферсън Дейвис, но той отдавна го беше заменил с инициалите си — горе-долу по времето, когато чернокожите в Джорджия бяха получили правото да гласуват. Имаше тежък акцент, снежнобяла коса и мустаци а ла Марк Твен. Тези, общо взето, привлекателни атрибути контрастираха с доста червендалесто лице, подпухнало от злоупотреба с джулеп, под което стърчеше солидно шкембе, свидетелстващо за прекалено много безплатни обяди. Годините му надхвърляха седемдесет, а от фигурата му — може би умишлено, се излъчваше просташката недодяланост на южняшки политик.
Преди две години Мадокс — семеен мъж, грижовен баща, щастлив дядо и заклет враг на всичко непочтено в живота, пробвал сбръчканата си мъжественост върху една от своите сътруднички, която още нямала трийсет. Свидетел на тези титанични усилия бе станал сътрудник на друг политик, който оттогава насам получаваше подкрепата му с цената на едно съучастническо намигване и някоя реплика за сладостта на свежите праскови на Джорджия.
Разбира се, председателят се отнесе съчувствено към проблемите на Мадокс. Демарко получи задачата да затвори устата на досадния очевидец и я изпълни с лекота, бързо открил слабостта му към проститутките, разхождащи се по тротоарите на Четиринайсета улица. Сенаторът беше толкова впечатлен, че му обеща вечна благодарност, но за него вечността явно бе цикъл с продължителност от около две години.
В момента Мадокс се беше настанил зад бюрото си с размери на пътнически самолет и сучеше мустак с подутата си ръка, петната върху която бяха неоспоримо доказателство за чернодробни проблеми. И очевидно търсеше любезен начин да го прати по дяволите. Действително му дължеше услуга, но Макс Тейлър беше изтъкнат член на избирателния му район. Същевременно си даваше сметка за заплахата, съдържаща се в любезния въпрос на Демарко относно съпругата му. В крайна сметка постъпи като опитен политик, какъвто всъщност беше, избирайки прагматизма пред принципността.