— Макс Тейлър е загадка, Джо — въздъхна той. — Има повече пари от цар Мидас, но аз съм готов да се обзаложа, че няма да откриеш и десет души извън Джорджия, които да са чували името му. А тези вътре в щата, с изключение на родния му окръг Чарлтън, едва ли са повече от петдесет. Що се отнася до самия Чарлтън обаче, положението е друго. Там го познават всички, включително и по-едрите кучета. По простата причина че старият Макс притежава целия регион, дявол го взел!
— Къде се намира окръг Чарлтън, сенаторе? — попита Демарко. — В смисъл, кой е най-големият град наблизо?
— Няма такъв град, синко. Наблизо е само блатото Оукъфъноуки. — Сенаторът с мъка се надигна от стола и добави: — Ела да ти го покажа на картата, янки.
Демарко пристъпи към картата на Джорджия, заемаща почти цялата стена срещу писалището.
— Виждаш ли това квадратче тук? — попита Мадокс и заби пръст в югоизточния край на картата, непосредствено до границата с Флорида. — Ей това е окръг Чарлтън, щата Джорджия. А малките зелени петънца, покриващи западната му част, са части от блатото Оукъфъноуки. Тук, покрай източния бряг на въпросното блато и успоредно на шосе 23, са разположени всичките тия загубени градчета, носещи имена като Рейспонд, Ъптънвил и Сейнт Джордж. Най-голямото от тях се нарича Фолкстън — център на окръга. Там се намира и домът на Максуел Тейлър.
Демарко си спомни, че Били Матис е израснал в Ъптънвил — един факт, който беше отбелязан в досието му. Родното му градче се намираше само на едно деление на картата от Фолкстън, където живееха Естъп и Тейлър.
— Казахте, че Тейлър притежава района — вдигна глава той. — Какво имате предвид, сенаторе?
— Казах го в буквалния смисъл, синко. Макс Тейлър е собственик на три четвърти от земята, както и на всеки бизнес, който е по-голям от бензиностанция. Чарлтън си е негово царство.
Това обясняваше сегашното финансово състояние на Тейлър, но не и произхода на капитала му.
— Откъде е намерил парите за първоначалните си покупки, сенаторе?
Мадокс пренебрегна въпроса му и тръгна обратно към мястото си. Пружините на креслото проскърцаха жално. На лицето му се появи дяволита усмивка, а веждите му се повдигнаха като на комика Гручо Маркс.
— Това е едно от нещата, които го превръщат в загадка — промърмори той.
— Какво искате да кажете, сър?
Господи, на тоя наистина трябва да му вадиш думите с ченгел, възропта наум Демарко.
— Искам да кажа, че никой не знае откъде се е взел първоначалният му капитал. Макс е израснал в едностайна барака, без водопровод и канализация. Баща му работел като миньор и дървосекач, но бил и голям пияница. Тормозел жена си, биел децата си. Макс има две сестри — едната с петнайсет години по-възрастна от другата. Според някои слухове голямата всъщност е майка на малката, заченала от бащата на Макс. Разбираш ли за какво говоря?
Демарко кимна.
— Такова било семейството, което Макс напуснал едва шестнайсетгодишен. Няколко години служил в армията, след това постъпил в магистралната полиция на Тексас. През шейсет и четвърта година се върнал в родния си край и започнал да купува. Но откъде идват парите? Не знам, Джо. Кълна се в Бога, че не знам. Ако ме питаш за личното ми мнение, бих казал, че през шейсет и четвърта този човек е разполагал с много повече пари, отколкото би могъл да спести.
Сенаторът замълча, извади голяма червена кърпа и си издуха носа.
Демарко търпеливо го изчака да изследва съдържанието на кърпата, след което попита:
— Чували ли сте Тейлър да е бил замесен в нещо незаконно, сенаторе?
— Не, Джо. Никога не съм чувал подобно нещо. Но винаги ми е правило впечатление, че Макс е един извънредно предпазлив човек.
— Кажете нещо за политическите му убеждения.
Сенаторът го възнагради с гледката на изкуствените си зъби, бели и лъскави като порцелана на тоалетна чиния.
— Ще ти разкажа една конкретна случка, но искам да подчертая, че тя стана преди много години. Макс се обади в кабинета ми и изрази силно недоволство от позицията ми по законопроект, засягащ част от капиталовложенията му.
— Спомняте ли си какви по-точно бяха те?
— О, разбира се. Офшорен петрол. Макс беше свързан с групировка, която възнамеряваше да изкопае кладенци в близост до голям резерват за птици до океана. В кулоарите бе решено да се гласува против, но тримата колеги заговорници се нуждаеха от още един глас. Реших да им го дам срещу подкрепата им за една поръчка на военните, която исках да спечели определена компания от Савана. Мога да ти кажа, че Макс пет пари не даваше за горките птички.