— Какво търсиш тук, да те вземат мътните?
Демарко ясно забеляза как очите на Дарси се разширяват от ужас. Явно беше шокирана от грубостта на Били, тъй като беше свикнала на нормални и човешки обноски.
Но Демарко забави отговора си и поведението на Дарси Матис претърпя видима промяна. В очите й се появи загриженост, примесена с недоверие. Вярата в съпруга й си остана непоклатима, лоялността й не подлежеше на съмнение. След като Били не харесва посетителя, значи и тя не го харесва. Точка.
— Какво става, Били? Кой е този човек?
— Трябва да поговорим, Били — най-сетне се обади Демарко. — Мисля, че ще е по-добре да го направим насаме.
— Няма за какво да говорим. Махай се от дома ми!
— Тук съм, за да ти помогна, Били. Вече знам, че по време на инцидента край Чатуга си бил под силен натиск.
— Били, за какво говори този човек? — пожела да узнае Дарси.
— За нищо, скъпа — хвана ръката й Били. Подчертано южняшкият му акцент имаше за цел да я успокои, но този път явно не се получаваше. — Освен това той веднага си тръгва.
— Не бъди глупак, Били — подхвърли Демарко. — Знам всичко за Естъп и Тейлър.
— Господи! — промърмори домакинът и лицето му видимо пребледня.
— Още не е късно, Били — умолително го погледна Демарко. — Нека поговорим!
Били само поклати глава. Беше ясно, че продължава да мисли за Естъп и Тейлър. Беше шокиран като човек, болен от рак, на когото току-що са съобщили, че му остават няколко месеца живот.
— Това ме плаши, Били! — проплака Дарси Матис. — Какво става, за Бога?
Били отново стисна ръката й и успокоително прошепна:
— Спокойно, скъпа. Всичко е наред.
Любовта между двамата едва ли не може да се пипне, помисли си с тъга Демарко. Представи си колко ще се промени животът на Дарси, ако нещо се случи с мъжа й, и сърцето му се сви. После се запита как ли се чувства човек, обичан толкова безрезервно.
— Нищо не е наред, Били, и ти го знаеш — тихо подхвърли той.
— Махай се оттук, да те вземат мътните, в противен случай ще пострадаш!
Няма да пострадам, възрази мислено Демарко. Защото си обучен да пазиш хората, а не да ги нараняваш.
— Добре, тръгвам си — каза на глас той. — Но искам да ми се обадиш, ако промениш мнението си.
Подаде му картичка с телефонните си номера, почака малко, после я остави на близката масичка.
— Мисис Матис, искрено се надявам да вразумите съпруга си — подхвърли към домакинята той.
— Не намесвай жена ми! — изсъска Били и заплашително пристъпи напред. Ръцете му бяха свити в юмруци. — Хайде, махай се от къщата ми!
Демарко се върна в колата и остана в тъмното повече от час. Искаше да види дали Били ще хукне към Естъп, но той не го направи. В десет и половина лампите угаснаха, но той се съмняваше, че Били Матис ще спи спокойно.
Извади мобилния си телефон и набра номера на Майк, човека на Ема. Инструкциите му бяха да остане в близост до Естъп, а проследяването на Били Матис да повери на Сами.
— А ти какво ще правиш? — пожела да узнае Майк.
— Ще координирам действията ви — отвърна Демарко.
23
Има дни, в които нещата просто не вървят. Започват и завършват зле, а в промеждутъка не се случва нищо добро. Демарко се успа и това беше първият признак, че му предстои именно такъв ден. Забързан и притеснен, той скочи в колата с мокра коса, незакопчана риза и развързана вратовръзка. Включи на заден и даде газ, но колата поднесе и разпиля съдържанието на контейнера за смет върху безупречно подстриганата ливада на съседа. Слезе да събере боклука и се омаза с престоял доматен сос почти до лактите.
Това би трябвало да е достатъчно за една сутрин, но неизвестното своенравно божество явно беше на друго мнение. Поела по средното платно на околовръстната магистрала, колата му изведнъж реши, че е време да съсипе собствената си трансмисия. Той слезе и започна да я избутва към аварийното платно, а опашката от шофьори зад него — мъже и жени — го поздравяваше със съчувствено вдигнати палци. Чакането на пътна помощ му отне два часа — време, напълно достатъчно да се наслади на пълна порция самосъжаление и да реши, че за днес му стига.
Телефонът му иззвъня в момента, в който го настаниха в чакалнята на скъп сервиз в Джорджтаун с чаша кафе в ръце — единствената компенсация за деветдесетте долара на час, които му поискаха за отстраняването на повредата.