— Дарихте половин милион, за да получите два договора с Министерството на отбраната на стойност шестстотин милиона долара. С обещанието да запазите работните места на хиляда и двеста души.
— Но нашите печалби са толкова…
Мобилният телефон на Демарко се разтърси в нервни спазми. Миг по-късно в ухото му екна носовият бруклински акцент на Сами Уикс:
— Тоя тип Матис виси в един бар и сякаш чака някого.
— Отлично. Обади ми се, когато този някой се появи.
— Виж какво, шефе. С Ема сме се разбрали днес да работя до шест. Всеки друг ден мога да вися докогато пожелаеш, но днес — не, защото е рожденият ден на внука ми. Ема каза, че няма проблем.
Мамка му.
— Добре, Сами, разбирам. Кажи къде се намираш.
Сами обясни и Демарко стана.
— Трябва да тръгвам, Джордж. Съветвам те да не подвеждаш Махоуни.
После изведнъж си спомни, че колата му все още е в „интензивното“.
И разбра какво означава гаден ден.
24
Таксито свали Демарко пред гръцко ресторантче. Сами Уикс седеше на една масичка до прозореца.
— Ей го там, в бара — рече Сами и острата му брадичка посочи към отсрещната страна на улицата. — Според мен има нужда от едно-две бързи смъркания.
— Аз също, Сами — въздъхна Демарко, замисли се за миг и попита: — Кога трябва да тръгваш?
— След по-малко от час.
— Много добре. Защо не влезеш там и ти да удариш едно питие? Така ще видиш дали Матис не си приказва с някого.
Езикът на Сами за миг изскочи навън, като на гущерче, което иска да улови дъждовна капка.
— Дадено — кимна той.
Демарко бавно зае мястото му до прозореца. Трийсет минути по-късно на вратата се появи ухилената физиономия на Сами. Явно дребният мръсник беше ударил едно двойно.
— Седи си сам, шефе — докладва той. — Пие бира, ама много бавно. Може и да няма никаква среща, а просто да иска да се отреже, защото не му се прибира у дома при старата.
Демарко можеше да разбере, че човек с проблемите на Били изпитва нужда от няколко бири. Но иначе не му изглеждаше пристрастен към алкохола.
— Онзи бар има ли и друг изход, Сами? — попита той.
— Да, има, но с резе, което се отваря автоматично само при противопожарна аларма — отвърна дребосъкът, пристъпи от крак на крак и добави: — Май вече трябва да тръгвам, шефе. Не ми се ще да закъснявам за празника на внука. Много си падам по това хлапе.
— Разбирам, изчезвай.
Сами бе изминал няколко крачки, когато Демарко изведнъж се сети за колата си.
— Хей, почакай — подвикна след него той. — Нямам транспорт, защото колата ми остана в сервиза. Ако оня отсреща реши да си тръгне, оставам с вързани ръце. Не можеш ли да вземеш такси и да ми оставиш колата си? Аз плащам.
— Няма проблем, шефе. Мога да се прибера и с метрото, което спира точно срещу къщата на дъщеря ми. Ето ти ключовете за бричката. — Сами посочи към комбито, паркирано до тротоара, и сниши глас: — Под седалката има едно желязо, в случай че ти потрябва. Трийсет и осми калибър, зареден е и е със свален предпазител.
— Ако попадна в ситуация, която изисква употребата на оръжие, ще се обърна към полицията, Сами — поклати глава Демарко.
Забележката изненада Сами, който очевидно го възприемаше като човек, който си има собствен арсенал.
А самият той се надяваше, че Били ще продължи да си пие бирата достатъчно дълго, за да може да похапне. Поръча си сандвич с бира и се настани на високо столче край бара. Чакането се оказа дълго. Направи опит да завърже разговор със собственика, но езиковата бариера се оказа трудно преодолима. Човекът зад бара не беше любител на бейзбола, а Демарко не разбираше от кръчмарски сметки. Някъде към осем бе погълнал още две бири, а съдържателят се приготви да затваря. Когато влажният парцал опря в краката на столчето му, той схвана намека и излезе. Нямаше къде да заеме позиция и затова спря пред витрината на някакъв магазин за компютри.
Били излезе от бара малко след осем и половина, приближи колата си и я отключи. Изглеждаше доста бодър за човек, който се е запил още от пет следобед. Защо бе висял цели четири часа в онзи бар, но въпреки това си тръгваше трезвен? Дали не беше очаквал някого, който в крайна сметка не се беше появил? Другата вероятност изплува в главата му в момента, в който си даде сметка за бързото спускане на мрака. Може би Били е чакал да се стъмни, за да проведе своята среща.