Колата на Сами се оказа плимут комби, модел 1986 г., който беше по-дълъг от лимузина. Подозренията на Демарко, че с подобна барака няма да успее да се задържи след Били, се стопиха в момента, в който завъртя стартерния ключ. Купето наистина беше достойно за някой музей на автомобилостроенето, но моторът заработи като на болид от Индикар. Оставаше му само да открие ръчката за регулиране на седалката, преди сгънатите му колена да се схванат.
Очакваше Били да се върне на околовръстната магистрала и да се насочи към дома си в Анандейл, но той тръгна точно в обратната посока. Колкото по-дълго пътуваха, толкова по-силно ставаше учудването на Демарко. Вместо да избере някоя от изходните пътни артерии, Били караше право на изток.
Югоизточната част на Вашингтон представляваше ужасяващо гето, рожба на дълбоко погрешен социален експеримент. Тук се стреляше по улиците, водеха се постоянни гангстерски войни, на всеки ъгъл се предлагаха наркотици. За да го прекоси без проблеми, човек трябваше да кара с вдигнати стъкла и заключени врати, молейки се на бога да не му свърши горивото. Демарко не можеше да разбере какво търси тук човек като Били.
Били пресече моста „Джон Филип Суса“ и спря близо до Минесота авеню. На единия ъгъл имаше банкомат, а срещу него — дрогерия от веригата „Райт Ейд“. Собственикът тъкмо заключваше подвижната стоманена решетка на витрината. За разлика от Демарко и съседите му в Джорджтаун, тукашните търговци явно не изпитваха естетически притеснения от начина, по който обезопасяваха витрините на магазините си с тежък ламаринен обков.
Демарко подмина колата на Били и спря на следващата пресечка от същата страна на улицата. Оттук не го виждаше, но лесно щеше да го засече в страничното огледало, ако излезеше.
Били го стори точно в десет, хвърли небрежен поглед наоколо и пристъпи към банкомата. Докато набираше кода на картата си, иззад отсрещния ъгъл се появиха двама чернокожи тийнейджъри.
— Хей, чичко-паричко! — извика единият. — Ако теглиш мангизи, изтегли малко и за мен!
Главата на Били рязко се завъртя и Демарко забеляза, че тялото му се изпъна като струна. Светкавично преценил, че хлапаците не представляват опасност, той се обърна и довърши трансакцията. Преброи парите, които машината изплю, но не побърза да ги скрие в портфейла си. Доста опасно поведение в квартал като този, отбеляза Демарко.
За момент вниманието му беше привлечено от двете момчета, които се зарадваха, че Били реагира така на остроумието им, и закълчиха ръце с танцувална стъпка. После тръгнаха към него, подмятайки си закачки. Когато колата изскочи зад ъгъла, те бяха на отсрещния тротоар, точно срещу Демарко. Седанът в тъмен цвят спря до банкомата, от него слезе някакъв човек, който каза нещо на Били. Колата остана между двамата. Били кимна и вдигна ръка да му покаже парите. Онзи се усмихна, после вдигна пистолета, който държеше в дясната си ръка, и стреля в гърдите му.
Били отхвръкна назад, блъсна се в стената до банкомата и учудено погледна бликналата от тялото му кръв. После бавно започна да се свлича и застина в седнало положение. Стрелецът притича до него, издърпа банкнотите, които Били все още стискаше в скута си, и скочи обратно зад волана. Седанът изрева и се стрелна по уличното платно.
Решението на Демарко не беше плод на някакво съзнателно обмисляне, а по-скоро автоматична реакция, без идея за евентуалните последици. Запали безупречно регулирания мотор на Сами, отдели се от тротоара и препречи пътя на връхлитащата кола. Силният удар го изхвърли от шофьорското място, запращайки го към дясната седалка. Главата му се блъсна в рамката на вратата.
Замаян, той все пак успя да се извърне към колата на нападателя. Тя беше утихнала, а човекът зад кормилото изглеждаше в безсъзнание, отпуснал чело върху тапицираното кръгче на клаксона. Пронизителният звук го накара да изпита странно облекчение.
После мозъкът най-сетне влезе в синхрон с рефлексите му. Пръстите му задраскаха по пода около шофьорската седалка, търсейки скрития пистолет на Сами. Китката му болезнено се изви и сякаш измина цяла вечност, преди най-сетне да напипа студения метал на ръкохватката. Стиснал пистолета в ръка, той предпазливо се измъкна навън и клекна зад десния калник на комбито. Сами беше споменал, че предпазителят е свален, и това беше добре, тъй като той изобщо не знаеше къде да го търси.
От тази позиция имаше възможност да види как стрелецът бавно идва в съзнание. Главата му се отмести от волана и замаяно се завъртя. От разцепената му вежда течеше кръв. Вниманието на Демарко беше привлечено от движение на отсрещния тротоар. Бяха момчетата, намерили укритие зад контейнер за смет.