Покани го в хола, извини се и изчезна зад вратата на съседното помещение. Върна се бързо, наля му три пръста бърбън върху няколко бучки лед и мълчаливо изслуша разказа му. Демарко не се беше бръснал от предишната сутрин и имаше вид на бандит. Ема призна, че ако тип като него я заплаши с пистолет на улицата, вероятно не би се съпротивлявала. Е, тя може би щеше да направи нещо, но това едва ли се отнасяше за обикновените граждани.
— Кой беше този стрелец?
Демарко обясни.
— Оказа се, че използва името Дейвид Робинсън, а шофьорската му книжка е издадена в Уейкрос, щата Джорджия. Предлагам сутринта да завъртиш няколко телефона, за да научим повече.
— Няма проблем — кимна Ема.
Настъпи кратка пауза.
— Ясно е, че Били не е станал жертва на обикновен грабеж — леко въздъхна тя. — Според мен телефонните разговори на Естъп са имали съвсем конкретна цел. С първия е поискал разрешение за отстраняването на Били, а с втория си е осигурил услугите на доброто момче Палмери.
— Най-вероятно е така — кимна Демарко. — Някой е платил на Палмери да гръмне Били. Не знам дали е Естъп или онзи Тейлър, но някой явно е решил, че Били се превръща в опасно бреме. Пример в това отношение е поведението му вчера сутринта. Момчето беше започнало да задава въпроси. А реакцията на Естъп е логична: казал му е да отиде при банкомата на еди-коя си улица, да изтегли пари и да ги даде на човека, който ще се появи там.
— Но трябва да му е изтъкнал някаква причина, за да отиде на среща с убиеца — отбеляза Ема.
— Не знам каква е тя — отвърна с въздишка Демарко. — Но явно лъжата му е била убедителна и простодушното момче я е взело за чиста монета. Ако не се бях случил там, сценарият щеше да се развие по план, гладко и лесно. Щяха да открият трупа на Били в опасен квартал, на две крачки от банкомат, с квитанция в ръка и липсващи пари. Лесно за обяснение убийство. Във Вашингтон шансовете да ти видят сметката, докато теглиш пари, са доста по-големи от тези да те блъсне автобус.
— А ти си им свършил добра услуга, като си ликвидирал убиеца — отбеляза Ема.
Демарко й обърна гръб и наля още два пръста уиски в чашата си.
— Били го убиха заради мен, Ема — прошепна той.
— Какви ги дрънкаш?
— Притиснах го по нареждане на председателя и той се огъна — обърна се да я погледне той. — Именно по тази причина го премахнаха.
— Възможно е, Джо. Но Били беше убит, защото се е забъркал в нещо лошо.
— Вярно, но и двамата знаем, че едва ли го е сторил по собствена воля. Някой го е подмамил. Момчето беше честно, но наивно. Не е било трудно да го тласнат в погрешна посока. Мисля си за горката му жена, Ема. В този момент тя вече знае, че са го убили, и сигурно ще си изплаче очите. Което означава, че сбърках някъде. Че трябваше да направя нещо по-различно.
— Били имаше шанс да бъде откровен с нас. Точка по въпроса! — отсече Ема. За нея нещата винаги бяха черни или бели. Нюансите оставяше на простосмъртните.
— Предполагам, че си права — въздъхна Демарко. — Убийството на Били обяснява какви са били намеренията на Естъп до тази вечер.
— В смисъл?
— Докато чаках да дойдат ченгетата, завъртях един телефон на Майк, който остана да следи Естъп. Около един час преди убийството обектът му влязъл в един бар на Кей стрийт, където умишлено започнал да се държи идиотски. Наливал се като моряк, крещял и псувал, закачал жените включително и тези, които имали компания. В един момент почерпил цялото заведение, а в следващия се сбил с някакъв клиент. Барманът го изхвърлил някъде около полунощ.
— Ясно — кимна Ема. — Създавал си е алиби.
Демарко кимна, помълча малко и продължи:
— Според Майк, Естъп няколко пъти крещял, че утре — тоест днес — окончателно ще се махне от Вашингтон и ще се върне в Джорджия. Почерпил заведението, за да отпразнува събитието.
— Искаш ли Майк да го проследи и там? — погледна го Ема.
— В никакъв случай! Тези хора са убийци! Възнамерявам да притисна Банкс да се обърне към ФБР, а ако откаже, ще направя изявление пред медиите.
— Съмнявам се, че ще бъде толкова просто, Джо.
— Ще бъде — отсече Демарко, опразни чашата си и я сложи на масата. — Късно е, ще те оставя да подремнеш.
— Какво друго те тревожи, Джо? — хвърли му един проницателен поглед домакинята.
Демарко се поколеба, после вдигна глава.
— Колко души си убила през живота си, Ема?