Без да обръща внимание на безсолната шега, Банкс се извърна към Демарко и сухо нареди:
— Кажи им с какво разполагаме.
Демарко не хареса ролята на докладчик, но нямаше избор. Прочисти гърлото си и започна:
— В навечерието на стрелбата генералът получи предупредително писмо, което безспорно е било написано от агент на Сикрет Сървис. Беше на служебна бланка и пристигна с пощата на Министерството на вътрешната сигурност. Съдържанието му…
— Нали ти казах — промърмори Донъли и хвърли многозначителен поглед към Колиър.
Беше ясно, че той вече е дискутирал темата — представяйки я, разбира се, в благоприятна за себе си светлина. Банкс, който очевидно си помисли същото, рязко се извърна към Донъли.
— Искате да направите коментар ли?
— Не — поклати глава Донъли. — Не мога да ви попреча да вярвате, че писмото съдържа някаква истина.
Банкс се приготви да отвърне, но Уол го изпревари.
— Генерале, нека оставим мистър Демарко да продължи своето… хммм… изложение.
И Демарко продължи. Справяше се добре, докато не допусна грешката да изтъкне, че Матис изглеждал нервен в момента на стрелбата и това ясно личало от видеозаписа.
— Нека се спрем малко по-подробно на този детайл, генерале — подхвърли Колиър. — Предвид факта, че Матис е изпуснал очилата си миг преди първия изстрел, моите експерти обърнаха особено внимание на видеокадрите, запечатали този акт. Така например те изчислиха времето, за което той е заел позиция пред тялото на президента, и установиха, че го е направил по-бързо от останалите членове на екипа. Освен това той е бил първият, открил стрелба по посока на скалата, с цел да отвлече вниманието на стрелеца. Не съществуват абсолютно никакви научни доказателства, че неговите действия и реакции са заучени или по някакъв начин съмнителни.
— Вижте какво, мистър Колиър — строго го погледна Банкс. — Аз може и да не съм измервал с хронометър реакциите на Матис, но познавам хората. Затова съм категоричен, че този човек изглеждаше различно от другите членове на екипа. Беше нервен още преди първия изстрел.
— Възможно е, генерале — кимна Колиър. — Но освен че на видеозаписа няма доказателства, мистър Донъли подложи на тест с детектора на лъжата всички членове на екипа, включително Матис.
— Били Матис отрече да е бил подлаган на тест с детектора на лъжата — обади се Демарко.
— Вие сте разговаряли с него? — искрено се изненада Донъли. — Кой ви е дал това право, по дяволите?
— Аз — отвърна Банкс, изпреварвайки отговора на Демарко, обърна се към него и сухо кимна. — Продължавай.
Доста по-късно Демарко си даде сметка, че Донъли — безспорно далеч по-опитен в ударите под кръста от тях двамата — беше успял да отклони разговора от въпроса дали е подложил Матис на споменатия тест.
А за момента нямаше друг избор, освен да изпълни нареждането и да продължи разказа си. Обясни подробно как е разпитвал агента — веднъж в мемориалния център на града и втори път в дома му.
— Изглеждаше гузен — добави той. — Беше съвсем ясно, че знае за предупредителното писмо и по някакъв начин е замесен в покушението.
Донъли се изсмя. Или по-точно се изкикоти.
— Изглеждал гузен! — викна той. — Това ли приемате за доказателство?! Изглеждал!
Демарко промърмори, че човек трябва да е бил там, за да разбере за какво става въпрос. Отговор, който дори на самия него прозвуча неубедително.
— Ако и в съда пледирате по подобен начин, със сигурност ще ви отнемат адвокатските права! — презрително подхвърли Донъли.
— Донъли! — обади се генерал Банкс. — Престанете да прекъсвате заседанието по този начин! Това е заповед, по дяволите!
Пряката заповед от висшестоящ означаваше много за човек, който цял живот е носил униформа. И нищо за цивилен бюрократ като Донъли.
Уол отново се намеси с помирителен тон.
— Трябва да се съглася с генерала, Пат — подхвърли той. — Нека дадем възможност на мистър Демарко да довърши.
Донъли издържа до момента, в който Демарко разказа как е проследил Матис и е подслушал телефонните му разговори, за да стигне до Дейл Естъп и Максуел Тейлър.
— Я кажете, как се добрахте до съответните телефонни номера, без да имате официална заповед? — попита той.